Един човек искал да бъде щастлив. Видял един търговец, който бил богат и щастлив. Търсача на щастие си помислил, че този човек е щастлив за това, че върти търговия и трупа богатство. И той решил да стане търговец.
Друг стремящ се към щастие срещнал щастлив семеен човек. Той си помислил, че жената и децата го правят щастлив. За това решил да се задоми и да има жена и деца.
Друг търсещ щастие видял един щастлив свещеник, който служил в храма. Той веднага решил, че причината за щастието на свещеника е мястото, което заема, за това станал поп.
Минало време, но никой от тримата не станал щастлив. Те имитирали това, което са видели, а са забравили за най-важното – любовта и предаността, а също и служенето на невидимите неща, които придавали вкус на щастие при тези хора.