Бившият гей активист Майкъл Глатц, основател и главен редактор на „Young Gay America“, приел Христос през 2007 г. и се оженил за момиче. Сватбата му е предизвикала възмущение сред гейовете.
След като Глатц приел Христос, той решил да напусне списанието и на монитора оставил бележка: „Хомосексуалността е смърт, аз избирам живота“. По-късно е написал една статия за това как Бог го е променил.
След тази трансформация, активисти по защита правата на гейовете, по-скоро Увейн Бесен, основател и главен изпълнителен директор на “ Truth победи Out“,  започнал да следи отблизо живота му. След женитбата на Глатц Бесен на своя сайт поместил оскърбителна и осмиваща статия за него и жена му.
В отговор на това, Глатц публикувал в  World Net Daily апел към всички гейове, гарантирайки им, че след брака, животът му се е променил към по-добро и той е щастлив.
„Написах обръщението си не, за да им натрия носа и да се похваля, че мога да се оженя. За други това може да е основен мотив, но аз не живее, за да доказвам на някой нещо“ – пише Глатц.
„Искам да разберете – независимо от това , че можете да се опитате да ме унищожите. Разберете, че имам законно право на живот и имам правото да избере един духовен живот … Аз съм уверен, че хомосексуалността вреди, това е отклонение, порок, но в същото време, от него можеш да се освободиш напълно и да се излекуваш“, – добавил той.
“ Разбирам, че моето мнение се различава от мнението на мнозина известни политици. Предполагам, че ще ме нарекат „фанатик „, от които всеки ще иска да се отърве …  Но аз обичам Бог, своя живот и му благодаря за всяка глътка въздух, за хората, и съпругата ми Ревека „- обобщил Глатц.

Австралийските термити Cryptotermes secundus живеят в колонии по 50-100 индивида. Начело им стоят „крал“ и „кралица“. Само тази двойка се занимава със размножаването.
Когато главния термит умре, някои от другите термити заявяват своите права за първенство. Понякога те решават взаимоотношенията си чрез преки стълкновения и победителите в схватката изяждат другите претенденти.
Въпреки това, борбата за власт протича много често по-спокойно.
Претендентите за престола действат по маниера на срещащите се политици с избирателите.
Те прекарват много време в контакт с другите термити, като ги докосват с антените си или ги хранят с допълнителна порция храна.
В крайна сметка колония избира нов чифт кралска двойка с минимални жертви.

Би било подвеждащо да се мисли, че невежеството сред политиците е свойствено само за миналите епохи.
След Втората световна война в Африка и Азия възникнали държави начело, на които стояли хора, които умеят да стрелят и да командват по времена битка, но изобщо не са наясно с тънкостите на икономиката и политиката. Дори някои не се стремят да скрият това.
Например, министърът на финансите на Индонезия Сухарто казвал:
– Аз абсолютно нищо не разбирам от икономика, за това съм идеалния министър на нашата република. Когато тя правеше първите си крачки, аз бях първия й касиер. Тогава давах йени на килограм. Сега, всъщност, правя същото, но само с наша валута.

Обществените бани в Япония често се срещат в ресторанти, читални, кинозали. По време на предизборната кампания често политиците използват банята за беседи. На това място пропагандират своите политически платформи.
Банята в Япония служи не само като средство за хигиена, но и място за срещи, беседи и почивка, въпреки че в домовете си имат вана или баня-бъчвичка, наречена офуро.
Офуро е дървена бъчва, в която са поставени пейки. Бъчвата се пълни с гореща вода, която могат да издържат само здрави хора. Човек седи в нея до 12 минути, а пулса му достига до 140 удара в минута. В малко отделение има басейн с вода имаща температура до 50 градуса.
Японецът седи в басейна до 40 минути, след това разтриват тялото му със специални ръкавици, след което отново се потапя в басейна
В Япония има и баня със стърготини. В бъчвата се насипват затоплени до 55 градуса стърготини. Те издават приятен аромат и абсорбират потта. Човек се заравя в стърготините до шията и прекарва така около 12 минути.

Руските политици смятат, че хората с висше образование са твърде много. Според тях това, че руснаците имат диплома, отрицателно въздейства на икономиката. Сега в Русия се наблюдава недостиг на работници. Всички се стремят да бъдат ръководители.
Според политиците, родителите трябва да приветстват решението на децата си, да не получават дипломи срещу пари, а да се трудят там, където са се трудили бабате и дядовците им.
Икономиката плаче, за хора в конкретни области, предимно за работници със специфични умения.
Сравнявам ситуацията в България и не намирам нищо по-различно. Интересно, натрапената максима: “ Учи, за да не работиш“, колко трудно би се изтръгнала, та това е наслоявано с години. Претенцията, че щом толкова много си учил, те обвързва с желанието да се реализираш на „по-добро място“.
Работа има всякаква, но за нея не достига желание и квалификация. На повечете места в страната и такава не се предлага и повече хора се концентрират към големите градове с наличие на работа, а там конкуренцията е още по-голяма.
Лесно е да работиш някъде по 8 часа, въпреки че тази граница я премахнаха, уж по споразумение между работодател и работник, но какво ще кажете за работа в живитновъдството или селското стопанство. „О, не това не е за мен, неотклоно там и нямам много свободно време“.
За да се влеят нови сили в дадено производство или селското стопанство е необходим стимул. Как….., пари няма?!