Политиката е била и си остава мръсна работа. В нея не можеш да останеш на повърхността, ако не усвоиш изкуството да говориш каквото е угодно с „честно изражение“ на лицето. Тази особеност се е проявявала във властта от незапомнени времена.
Един от най-ярките действащи фигури от такъв род бил древногръцкият оратор и пълководец Алкивиад, който е известен с това, че по време на Пелопонеската война два пъти е пребягал през линията на боевете.
От начало той бил  от страната на Атина и по всякакъв начин подклаждал и провокирал подновяването на военните действия срещу Спарта, а след това, страхувайки се от разследване на някои негови действия, побягнал към спартанците, които до скоро наричал свои врагове.
Алкивиад съобщил на спартанските военачалници някои ценни сведения, които едва не довели до поражението на Атина, но когато завистници от средата на спартанците едва не го убили, той отново станал верен атинянин.

Каква е причината по-голяма част от германският народ да покрепят Хитлер?

Национализмът на Хитлер не е пропаганден лозунг, а е реализиран в действителност.

Ето и някои от мерките взети в социалната политика на Хитлер преди войната: въвеждане на платени отпуски за работниците и служителите, удвояване на продукцията, подръжка на масовия туризъм, създаване на първия евтин и достъпен „народен“ автомобил – „ Фолксваген“, въвеждане на пенсионната система и прогресивно данъчно облагане. Списъкът може още да се продължи.

След войната се осигурявали семействата на войниците. Те получавали 85 % от основната заплата, докато семействата на британските и американски войници по- малко и от половината.

Освен това, в хода на войната с нечувани мащаби, нацизмът успял да обезпечис невиждано, даже равно на нивото по благосъстояние, социално равенство и вертикална социална мобилност.

Ето защо режимът на чудовищните и масови престъпления се е ползвал с огромна народна популярност.

Терминът „жълта преса“, възникнал в САЩ в края на 19 век. По това време голяма популярност имат два вестника – New York World и New York Journal, които не залагали на обичайното излагане на новините, а разчитали на сензациите и емоционално им поднасяне.
През 1895 г. в Ню Йорк Ричард Ауткалта започва да издава комикси, изпълнени със сатира и саркастични коментари за политиката. Главният герой е едно момче в жълта тениска.
След година Ауткалта бил примамен в New York Journal. Сега много вестници започнали да публикуват подобни комикси.
За това журналистите от по-сериозните издания и вестници започнали да наричат подобни вестници „жълта преса“.

Думата „идиот“ има гръцки произход. Първоначално тя служила за обозначаване на човек, който не се интересува от политика.
Когато в Атина започва да се развива демокрацията, ораторите започват да употребяват тази дума в презителен контекст.
Когато я употребявали, се подразбирало, че идиотът не постъпва така поради лични предпочитания, а поради недостиг на ум.
Така думата „идиот“ придобила съвременното си значение.

Един коментар ме разбуди рано сутринта. Интересно как е възможно на толкова малко място да се сместят толкова много глупости. Това е някакъв изблик на сервилно и налудничаво възхищение от министър председателя, с претенции да отразява чувствата на народа, по-точно, на „огромната“ част от народа, негови привърженици. Би трябвало да ми е „тъжно“, че тази част от народа храни такива чувства. Според мен мнението на голямата част от който и да е народ за неговия президент, крал или император, за политиката или религията е без значение и не си струва да се преценява, разисква и проучва. В него няма да намерите капка мисъл, то цялото е изтъкано от чувства и е взето от втора ръка, без участието на мисловните способности на неговите изразители.
От друга страна, бих се натъжила дълбоко, ако трябва да повярвам, че голям брой нормални, мислещи, интелигентни хора се възхищават от ….. и не го презират. Това е съвсем естествено, защото всички разумни хора прикриват грижливо, внимателно и усърдно своите вътрешни, истински убеждения за света и вместо тях пускат за обществена консумация фиктивните си схващания.
Коментарът е написан от способен млад човек, начетен,образован и толкова честен и почтен, колкото са малцина.
Трудно ми е да повярвам, че този гнил коментар е дошъл направо от сърцето му и отразява истинските му чувства към опозорилия ….., който е на път да си отиде? Не, не съм в състояние да повярвам такова нещо! Мисля, че ще бъде много трудно да се изредят поне пет-шест по-значителни добрини, които е направил за страната, след като преди четири години престана да бъде истински ръководител  и се превърна в „цар“.