Много отдавна в полето имало вълшебен кладенец.
Отивал човек до него, пускал кофата и изваждал това, което било в сърцето му. Първоначално от кладенеца вадели любов, доброта, нежност.
Който каквото имал в сърцето си, това му се и прибавяло.
Но после се случило така, че хората започнали да черпят от вълшебния кладенец зло, завист, омраза.
Тогава хората решили, че кладенеца се е повредил. И го засипали.
По-лесно е да се засипе един кладенец, отколкото всеки сам да очисти сърцето си.

Веднъж между група ученици се разгорял спор:

„Полезно ли е да се чете?“

Едни смятали, че четенето е загуба на време, а други не били съгласни с тях.

Тогава решили да отидат при учителя си, за да разберат какво мисли той по въпроса.

– Случвало ли ви се е да откриете в празните полета на книга забележки, които са се оказали много по съдържателни от самата книга? – попитал учителят.

Учениците потвърдили, като леко кимнали с глава.

– Животът, – казал учителят, – е една от тези книги.

Вол оре правоъгълно поле с размери 80 на 25 метра. Той върви по ширината на полето, обръща се на разстояние, колкото е ширината на ралото, около 80 сантиметра. На всеки метър волът остава по две следи от копитата си.
Въпрос: Колко следи ще остави вола след себе си?
Време е да помислите и да напрегнете мозъка си, преди да прочетете отговора.

Отговор: Николко. Всички следи ще бъдат изорани от плуга, който оре след вола. Цялото поле ще бъде изорано и нито една следа от вола няма да остане.

За образец на целеустременост може да се смята 81-годишната Рицуко Кенмоку от японския град Кавагути. Въпреки преклоната си възраст тя е осъществила мечтата на живота си. Получила е диплома за завършено средно образование.
Възрастната ученичка няма да остане само на това ниво. В близко бъдеще се готви да продължи в по-горните степени на училището.
Рицуко се е родила в малко селце през юли 1931 г. В детството си е показала голяма ревност към знанията. Въпреки това, поради Втората световна война тя трябвало да прекъсне обучението си. По това време много японски деца трябвало да работят на полето, помагайки на родителите си.
Не останало време за учебниците. След войната Кенмоку се омъжила и на раменете и паднало цялото домакинство. След това се родили три деца. Рицуко много била огорчена, че не можела да помогне на децата си в училище.
Преди три години тя взела решение по всякакъв начин да завърши средното си образование. За нея тези три години прекарани в гимназията били  „много интересни и приятни“.
Интересното е, че е получила дипломата си в един ден с внука си. В класа й имало много чужденци, на които тя помагала да осъвършенстват знанията си по японски език. Рицуко толкова сериозно се отнесла към обучението си, че посещавала училището и по време на ваканциите, като допълнително се обучавала от преподавателите.
Сега пред нея предстоят трития класа на средното училище и Кенмоку е решила усърдно да се заеме с тях.
В Япония действа система на тристепенно средно образование: Шест годишно начално. тригодишно средно- и тригодишно гимназиално образование. Задължителни са само двете степени. 94 % от японците завършват и третата степен, защото тя увеличава шансовете им да постъпят във висше учебно заведение. Учениците в Япония за 12 години сменят три общообразователни заведения.

Има една легенда, в която се разказва как Бог решил да разпредели земята между народите. Българина по това работел в полето и естествено дошъл последен, но не надявал да получи своя дял.
Но когато дошъл неговия ред, Бог бил вече раздал цялата земя. Зачудил се Господ какво да даде на българите, почти нищо не било вече останало. Българинътсе славел със своята доброта, скромност и трудолюбие. Тогава Бог решил да му подари малко късче от Рая.
И това е наистина така! Нашата малка страна е богата с изключително разнообразна и великолепна природа. Високи планини, плодородни равнини, розови долини, топло и красиво Черно море, горещи минерални извори, сочни лозя …
А какво правим с това късче дадено ни от Бога?