Специалисти от Института по екология в Холандия забелязали, че при насекомите съществува своеобразна пощенска служба, където ролята на пощенска кутия играе почвата, а ролята на пощальоните – растенията. Насекомите остават в почвата химически съобщения, за да предупредят другите, че „хранилката“ вече е заета. Тези писма се доставят в следващото поколение на растенията.
В природата, различни видове насекоми се конкурират помежду си за храна. Например личинките на бръмбар ядат корените на растението, а гъсениците листата му. Но ако те почнат да го правят едновременно, те ще гладуват, защото растението няма да може да осигури храна за всички тях.
Преди учените са изяснили, как до насекомите идва информация за това, че това растение е вече запазено за храна. Когато подземните индивиди гризят корените на растението, по неговите листа се придвижват специфични летливи съединения, които съобщават на надземните гости, че трябва да си потърсят друга „столова“. В новото проучване, изследователите са открили, че тези съобщения са предавани от поколение на поколение. Оказало се, че новото поколение растения изпиват жизненодеятелните следи, оставени от насекомите и предават посланието на новите надземни насекоми.
Според изследователите, главната роля в цялата тази „пощенска“ система принадлежи на гъбички. В зависимост от съседите техния видов състав се изменял. Почвените гъби  вероятно влияят на растението, като го кара да произвеждат определени веществени сигнали. В близко време еколозите ще определят какво е това вещество и по какви канали се предават съобщенията.

Грижата за потомството е свойствена за различни животни. Тя се изразява в сложни и причудливи форми, но се отнася предимно за собственото поколение. Нито едно животно не се безпокои за чуждите деца. Защо да изразходва усилия, за да се запазят чужди гени, предаващи се в следващото поколение?

Има някои птици, кото се грижат за чуждите птиченца, но те обикновено се оказват родственици. Когато са още млади или нямат възможност да си завъдят свои, те се грижат за по-малките си братя и сестри. Това се случва само при 3% от птиците.

Изглежда тук няма да минем без изключение. Зоолози от университет в Макмастър, са съобщили за невероятно животинско поведение на птицата султан, която се грижела и за тези, които не са нейни роднини.

Тези птици живеят на групи и във всяка от тях има по 8 броя. Птицата султан е полигамна. Всеки самец се събира само с една самка. Самките, когато дойде време да снасят, полагат яйцата си в едно гнездо и ги топлят като се редуват. При това те не се безпокоят за наличие на чужди яйца и не се стараят да ги изхвърлат.

При по-голяма плодовитост, самката отделя 6 яйца, когато в колективното гнездо има не повече от 10 яйца. Така или иначе в общото гнездо се появяват повече птиченца, които често се биели, но индивидуалната победа в случая е минимална. Възможно ли е самките да не отделят чуждите яйца, опасявайки си, че другите ще им отмъстят?

Зоолозите са се опитвали да се премахнат яйца от няколко гнезда на една от женските. Някои гнезда заради това напълно опустели. Птиците престанали да се грижат за гнездото и си отивали, но в повечето случаи нищо не се променяло. Родителите продължавали да се грижат за поколението, без да проявяват един към друг агресия.

Учените предполагат, че султан е толкова толерантна заради самците. Последните имат голям принос за отглеждане на потомството, докато са още яйца, особено през нощите. Ако самеца престане да се грижи за гнездото, малките са обречени на гибел.

Да допуснем, че ревнива самка унищожи яйцата на съперницата си. Тогава самецът напуска гнездото и започва всичко от начало с надежда, че ще намери по-отстъпчиви „дами“, които с обединени усилия ще създадат повече пиленца.

Така или иначе, султанът все още остават единственото изключение, което позволява загриженост за съвършено чуждо потомство.

Удивителният проект Metropolitan Station 20 е предложен за една от метростанциите в София. Проектът е на специалисти от Zeybekoglu Nayman Associates.
Той се стреми да използва връзката  между метрото и градската инфраструктура.
Стъкленият гръбнак обхваща пространство, разположено под земята, предназначен да обезпечава вътрешността на станцията с колкото се може повече количество дневна светлина.
По думите на проектантите, използването на дневна светлина, като архитектурен замисъл, спомага за максимално ефективната ориентация на пътниците и им дава чувството за безопасност.
Този ефект допринася въздухът в станцията да има цвят на небето. Спускането към метрото е изградено като елегантно съвременно допълнение към живота протичащ отгоре. В общото пространство на станцията е осигурени място, където можете да се отпуснете, магазини и заведения за хранене.
Този уникален проект показва съгласуваност между двата свята, разположени отгоре и отдолу. Елегантно геометричните форми от стъкло определят съвременните скулптурни тенденции на ново архитектурно поколение.
През деня помещенията на станцията получава естествена слънчева светлина, а през нощта изкуствена светлина, идваща от вътрешността на станцията.

Молекула, която може да доведе до глобалното охлаждане, се нарича „интермедиат Криге“. Тя е търсена 62 години, от момента, когато немския физик Рудолф Криге е предположил нейното съществуване. Досега тя е оставала неуловима.

Интермедиатът е междинен продукт от сложна верига химически реакции, а в атмосферата се образува под въздействието на светлината при образуването на озон.

Криге е предположил, че интермедиатите са потенциални мощни окислители на замърсена атмосфера с азотен диоксид и серен диоксид. Но всичко зависи от това, колко бързо се образуват тези молекули и колко дълго живеят.

Група британски учени от университетите на Манчестър и Бристол, заедно с учени от Националната лаборатория Сандия САЩ са  успели да стигнат до тайнствената молекула, използвайки синхротрони от трето поколение.

Учени от Синдия са създали уникална апаратура превръщаща синхотрона в източник на мощен контолируем лъч от фотони в оптичния диапазон. За сега това не е достигало на ловците на интемедиатите на Криге. Когато с помощта на синхотрона учените успели да отделят една такава молекула, тя надминала всичките им очаквания.

Скоростта на нейното образуване се оказала малко по-висока, отколкото се е смятало до сега.

А това означава, че молекулата има време в живота си да образуват сулфати и нитрати, които се събират в аерозоли, а те на свой ред да образуват облаци, които да отразяват слънчевата светлина и по този начин да забавят глобалното затопляне.

Дали това е така, ще покажат по-нататъшните изследвания на загадъчната молекула.

Пътници и посетители на летището в Мюнхен могат да изпробват новия авиотренажор-симулатор iPilot.

Той е оригинален модел на пилотска кабина за самолети от новото поколение Boeing 737 Next..

Опитен инструктор помага на „пилотите“ да опитат сами да управляват самолет в „реални условия“. На тренажора можете да изберете някой от 500 маршрута между различните летища в света.

Най-интересния полет е от старото летище на Хонг Конг до Карибските острови, както и полет над Алпите, от Мюнхен до Инсбрук.