Една жена решила, че никой не я обича. Обидила се на семейството си, събрала си нещата и отишла в неизвестна посока.
Когато синът узнал това, изтичал при баща си:
– Защо пусна майка? Къде е отишла? Ами ако и се случи нещастие? Защо не я задържа? Нима не я обичаш?
Бащата повдигнал бавно глава и казал:
– Можех да я задържа, но душата й ще продължава да се руши.  А сега тя може да намери тази част от себе си, която е загубила в последно време. Не напразно поклонниците отиват към далечни места. По пътя те откриват прости отговори на сложни въпроси, оздравяват и се връщат към себе си. Да обичаш не означава да вържеш някого за себе си. Много по-важно е навреме да го пуснеш…
Минало време и жената се върнала и те дълго живели заедно и им било добре.
За да живееш в хармония, трябва да намериш себе си, да се обикнеш такъв какъвто си и да се стремиш към най-доброто. От себе си никой не може да избяга.

Някои поклонници, които идват в Ерусалим, при психическо разтройство започват да се държат като светци или пророци, надарени с божествена сила.
За това поведение има специален термин Ерусалимски синдром.
Той се проявява при хора от различни изповедания: християни, юдеи, мюсюлмани…
Според статистиката Ерусалимският синдром се наблюдава между 40 поклонници, от 100 за година, които попадат в местната психиатрична болница.