Супермаркет, каса, дълга опашка. Освен това днес е петък 13.
Народът сякаш се изсипа изневиделица. Ту картите не ставаха, ту администраторът прибягваше зачервен и притеснен.
Изведнъж, без причина, тихо и спокойно, преди Николета на опашката застана непознат човек.
Много внимателно той се вмъкна пред нея, оставяйки на показ мускулестия си гръб.
Николета не можа да изтърпи тази наглост и се приготви за решаваща битка.
– Млади човече, за да застанете пред мен, трябва най-малко разрешение да поискате. Не може толкова безцеремонно да се вмъквате отпред, – възмути се не на шега Николета.
– Само не ме правете на идиот! Ако имате проблеми с паметта, по-добре идете и се прегледайте. Преди пет минути ви предупредих, че ще отида за една бутилка бира. Винаги съм знаел, че красива означава и нагла, – престори се на засегнат младежът.
На Николета ѝ увисна долната челюст. Грубият му глас я удари чак в петите.
Такова нахалство тя съвсем не бе очаквала.
В ръка младият мъж съвсем не държеше бира, а стискаше един бял и един черен хляб.
След като се разплати на касата, младежът се обърна, поклати глава и се насочи към една малка пряка в страни от пътя за квартала. Явно не бе местен, но това не му даваше право да се държи така арогантно.