В житието на Макарий Египетски се разказва как веднъж вървял със един от учениците си. Пътят минавал през гора. Ученикът изпреварил учителя си и изведнъж срещнал езически жрец.
– Отмести се, служителю на дявола! – извикал младежът.
Жрецът се разсърдил и с тоягата си ударил оскърбилия го. Младежът паднал. Малко по-нататък жрецът срещнал Макарий. Божият служител, неочаквайки поздрав казал:
– Бог да ви помага, скъпи братко! Нека Бог ти даде добър път!
Жрецът бил изненадан и поразен от поздрава. Той знаел, че Макарий е християнин.
– Аз съм езичник, – казал той, – защо ме наричаш брат? Освен това, преди малко ударих с тоягата си един от учениците ти. Сега ще ми пожелаеш ли добър път?
– Сега много повече ти желая добър път, защото ти вървиш по лош път, по пътя на злобата и отмъщението. А теa наричам брат, защото ние всички имаме един Творец – Господ и ние всички помежду сме братя.
Хората, които не познават Господа, често говорят и действат грубо, въздават зло за зло и хула за хула.
Те са различни, но много по-силна е силата на любовта, добротата, кротостта, смирението, търпението и грижата за ближните. Ние трябва да им покажем тази сила и Спасителят изпълни сърцата им с мир.

Един благочестив човек се молел край пътя. Минал от там благородник и го поздравил, но той не отвърнал. Благородникът го изчакал да свърши молитвата си и му казал:
– Защо не отвърна на поздрава ми?Ако бях отсякъл с меч главата ти, кой ще ми държи сметка за кръвта ти?
Човекът отвърнал:
– Ако стоиш пред царя на човеците  и твой приятел те поздрави, би ли му отвърнал?
– Не! – казал благородникът.
– А ако му беше отвърнал, какво щяха да ти сторят?
– Щяха да отсекат главата ми с меч.
Благочестивият мъж казал:
– Защо не пренесем спора от малкото към голямото? Ако стоиш пред царя на човеците, който днес е тук, а утре в гроба и постъпваш така, тогава аз как трябва да постъпя, когато стоя пред Царя на царете, Всевишния?!