Седяха край масата, всеки потънал в своите мисли и проблеми.
– Тошо, – въздъхна Надя, – интересно ми е защо дядо ти по бащина линия са го кръстили Чапрашанов, а не Чапрашъков или Чапрашиков?
Мъжът вдигна глава и погледна жената безизразно:
– Че каква е разликата?
Жената беше въодушевена, от своето откритие и настъпателно продължи:
– Нали чапрашък или чапрашик означава объркан.
– Не объркан, а заплетен, – недоволно измърмори Тошо.
– Е, добре де, заплетен да е …, – Надя продължи въпросително да гледа мъжа си.
– Ами тогава сама си отговори. Вероятно дядо ми се е заплел в някакви далавери.
Надя се засмя силно и пискливо.
– Не се смей, – скара ѝ се той.
– Защо, – погледна го право в очите жената. – Моят чичо се казваше Чекеджеков.
Тодор ококори очи:
– Сериозно ли?
– Ами да, – продължи весело Надя. – Само че чекеджек означава още и теглич на турски, а моите братовчеди се срамуваха от нея и я смениха с бащиното си име. Така станаха Петрови
Тошо се засмя:
– А знаеш ли какво означава кьопоолу?
– Вид ядене с печен патладжан, – бързо като ученичка отговори Надето.
– Ама и с чушки, чесън и т. н. Скълцано и посипано с оцет , сол и олио. Само, че на това ядене само ние българите му викаме така. Всъщност кьополу означава кучи син, подлец.
Двамата се спогледаха и се засмяха. Каква излезе тя, едно казваш, а останалите друго разбират?!