Кармодските мечки, подвид на американската черна мечка, живеят близо до западния бряг на Канада.

Приблизително 10% от популацията е с бяла или кремава козина, но това не са албиноси, нито полярни мечки.

Такова оцветяване е проява на рецесивен алел.

Според изследователите вида с бяла козина е по-малко видим за рибата, за това по-добре ще я лови. Това е потвърдено експериментално.

Дълго време тази пеперуда с хобот дълъг 25 см останала незабелязана, докато в края на XVIII век френския ботаник  Луи Мари Обер Дю Пети-Туар не посетил остров Мадагаскар.

По време на своята експедиция той открил прекрасно цвете Ангрекум  с невероятно дълбок цвят – 30 см. След това учените са се чудели, на кого по силите е да опраши такъв цвят.

Този въпрос ботаникът е повдигнал в книгата си “ За приспособленията на орхидеите към оплождането на насекомите“. Чарлз Дарвин е предположил, че я опрашва пеперуда с дълъг език.

По-точно предположение е изразено от Алфред Ръсел Уолъс през 1871 г., който „предсказал“, че това е вършел подвид на африканската пеперуда Xanthopan morgani и не сгрешил.

По-късно мадагаскарския подвид бил наречен Xantopan morgani praedicta, а след това е признат за недействителен, тъй като напълно съвпада с материковия вид.

Кермодските мечки подвид на бирибала живеят близо до западното крайбрежие на Канада.
10% от популацията имат бяла или кремава козина, но те не са албиноси, нито са от семейството на белите мечки.
Този цвят е проява на рецесивен алел.
Според изследователите видът с бяла козина, по-трудно се забелязва от рибата. Така по-добре ловуват. Това е потвърдено експериментално.