Ако се вярва на публикуваните кадри в Интернет, крилатият хищник е кръжил над парка. Неочаквано се спуснал към малко дете, хванал го здраво и се опитал да го вдигне нагоре. Изглежда тежестта се е оказала непосилна. Така птицата прелитайки няколко метра, след което хвърлила детето на земята.
Възрастният придружаващ  детето, реагирал бързо. Той се постарал да достигне детето, което птицата отнасяла.
През това време изплашеният орел изпуснал малкото от два и половина метра. На главата на детето имало ярко червена шапка с очи и уши. Може би за това орела е сметнал малкото за плячка.
Някои  твърдят, че заснетото видео е подправено.

Американския учен Клив Бакстер е направил интересни опити. В тях той е установил, че растенията улавят мислите на хората.
Те „се ужасяват“, ако човек се готви да им причини зло. Например, да ги откъсне.
Руския учен Сочеванов е установил, че между двуседмичен разсад на репички преминава обмен на стресова информация, ако се запали един от стръковете.
Сигналите се предавали с помощта на специални частици.  Всяко тяло, предмет или растение изпуска такива частици. Благодарение на тяхното излъчване много животни намират своя дом, дори ако са били откарани на десетки километри от него или „предчувстват“ наближаващото земетресение.
С помощта на тези частици змиите хипнотизират плячката си, хипнотизатора приспива човека.
Всички явления свързани с обмена на информацията между животните и растенията имат не мистичен, а напълно материален характер,

Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Погледнете това животно. Не е ли прекрасно?
Филипински Дългопети е един от най-малките примати в света и за съжаление този вид е на границата на изчезването.
Височината на възрастен Дългопети е около 16 см и тежи около 140-160 грама. Размерът на мъжкия съответства на размера на малка ръката на човека.
Най-запомняща се част от тялото на това прекрасно животно, разбира се, са очите, сред други бозайници то има най-големите очи. Големите мембранни ушите също се отличават от другите части на тялото на примата. Това му помага да ловуват през нощта.
Главата си може да завърти на 180 °. Има къси предни крака и удължени задни, вълнообразна кожа, с копринена текстура. Цветът варира от сивкаво кафяв до тъмно кафяв.
Обитава тропическите гори на някои острови на Филипините. Храни се с дребни гръбначни животни и насекоми. Основното местообитание на нощният ловец е: високата трева, храстите, издънки от бамбук и малки дървета. За това през деня е много трудно да се намери сред гъсталака.
Поради дългите задни крака, те са в състояние да скачат добре и да се преместват от едно място на друго. В плен могат да живеят до 13 години.
Голямо влияние върху изчезването на този вид примати има ловци, които отсичат дървета и ги разклаща за да хванат малките животни. Също така, те са любима плячка и на грабливите птици.
Интересното е, че издават тънки звуци. Благодарение на мимическите си мускули могат да променят изражението на лицата си.
Туземните племена смятат тези зверчета за горски духове. Има поверие, че ако бъде убито такова животно, то ще се навлече гняв върху собствениците на гората.

Някои морски създания, които живеят на голяма дълбочина, излъчват светлина. Те не го правят за забавление, а с конкретна цел да привлекат плячката.
Дизайнери вдъхновени от свойствата и формата им са създали необикновен стол. Неговата форма напомня на риба. Дизайна е много удобен и ергономичен.
Представете си само. Сядате, взимата избраната книга, включвате лампата и четете.
За идеала не достига поставка за кафе или чай.
Но чесно казано, тази придобивка ще се окаже удобна за всеки, дори и да не обича да чете.