Имало едно време една жаба. Тя много искала да се превърне в царица. Мислила си как някой принц като се разхожда край блатото, ще го хване и ще му каже: „Ожени се за мен или ще умреш в тресавището“. Лошото било, че тук не идвали принцове, но тя всеки ден обикаляла владението си като упорито търсела младоженеца.
Веднъж край блатото попаднал принц, който търсел лек за гневливия си и баща. Уморен от безгрижният живот на най-малкия си син, царя му казал:
– Жени се или няма да получиш една трета от царството в наследство.
Но Иван не искал да се обременява със семейни задължения. И решил да се поразходи, да събере малко от любимите къпини на баща си, за да укроти гнева му.
А къпините през тази година народили много плод. Докато се усети Иван събрал пълна кофа. Скачал весело от хълмче на хълмче, но се препънал и паднал в блатото.
– Помощ!- завикал Иван със всичка  сила.
А жабата се оказала точно там.
– Принце, ожени се за мен.
– Каква беда ми дойде до главата, да се женя за жаба!
– Че си в беда е ясно, но без моя помощ няма да се измъкнеш оттук.
– Ще видим – заканил се младежът.- Помощ!
– Тук няма никой. На това място живея съвсем сама.
Примирил се царският син, нямало какво друго да прави.
– Нека твоята да е. Измъкни ме от тук.
– Първо ме целуни.
Било му противно, но целунал жабата и….жабата се превърнала в жена.
– Е, харесваш ли ме?
Иван си замълчал и нищо не казал.
– Не приличам ли на принцеса?
– За да се превърнеш в принцеса трябва да бъдеш с такова потекло.
– За това ще поговорим по-късно. Вземи ме за жена и ще стана принцеса.
Жабата извадила  Иван от блатото. Направили сватба. Принцът получил една трета от царството в наследство. И това не било всичко. Новата принцеса не харесвала жилището, дрехите си, дори искала да се разходи и зад граница. Измъчил се Иван. Често започнал да ходи на лов. Връщал се посред нощ само и само да не вижда жена си.
Съжалил се един старец над Иван. Посъветвал го да плюе върху жена си и тя отново се превърнала в жаба. Отнесли я обратно в блатото. Но тя не се отчаяла и се надявала да хване някой друг принц, по-добър от Иван.
Само, че тя не знаела че принцът е оставил надпис на брега: „Опасно за живота“.

Дворът, „Hardin Naranhos de los“ е известен в Севиля заради своите двайсет портокалови дръвчета. Те са причината за появата на английския конфитюр, по точно портокаловия английски конфитюр.
Някакъв английски търговец от осемнайсти век закупил навремето трийсет бушела портокали от севилската църква и ги откарал в Лондон. За негово голямо съжаление плодът бил непоносимо горчив.
Опитал се да направи конфитюр от кората. Добавил килограми захар, за да може крайният продукт да се яде. Така се родил портокаловият конфитюр.

Какво знаете за историята на грейпфрута? Нищо? Тогава четете! Странно, но явно никой не знае, че този плод за първи път е описан през 1750г. от свещеника Hughes. Той го е открил в Барбадос. Първоначално смятал, че това растение е разновидност на вид метла. Това мнение се е задържало до 1830г.
След това цяло столетие смятали, че грейпфрута е пълноценен цитрусов плод. А в края на 40-те години ботаниците смятали, че той е комбинация между азиатска вид метла и портокал. Кой е създал този вид хибрид за сега остава в тайна.
Интересното е, че грейпфрута се използва за получаване на други комбинации от плодове. Например, през 1905г. смесват грейпфрут с мандарина  вследствие, на което получават tanzhelo, а по-късно minneolu. През 1984г. отново е смесен с разновидност на сорт метла и са получили oroblanco.
Полезен ли е грейпфрута? Местното население в Латинска Америка смята и то не без основание, че очиства червата и стабилизира микрофлората в тях. Той съдържа голямо количество витамин С и множество микроелементи.
Грейпфрутът има и недостатък. Усилва ефекта от въздействието на лекарствата и затова трябва да се избягва при използване на различни медикаменти.