Понякога необузданото въображение на Дони му създаваше главоболия. Веднъж при нас дойде една циганка, която се опита да ни продаде някакви диви плодове. Те приличаха на едри сливи. Спас беше живял в тоя край осемнадесет години и знаеше много добре, че тези плодове не се ядат, но без да мисли, тъй просто на шега каза:

– Никога не съм виждал такива плодове.

Това беше достатъчно за Дони. Той започна да хвали разгорещено тези „прекрасни“ плодове и колкото повече ги хвалеше, толкова повече се увличаше и възхищаваше:

–  Ял съм хиляда пъти от този плод. Трябва само да се свари с малко захар и се получавало нещо, което по вкус няма равно на себе си никъде по земята.

Той говореше само защото му правеше удоволствие да се слуша как говори. Но Спас го прекъсна и го попита:

– Защо не си купиш от тези плодове, щом са толкова вкусни?

Дони онемя за секунда-две. Беше хванат натясно, но той никога не се предаваше. Не беше от тези, които са готови да отстъпят и да признаят, че не са прави. Даде си вид, че е много радостен, задето му се удава възможност още веднъж да хапне от този толкова вкусен дар божи. Той да отстъпи от думата си? Никога.

Убедена съм, че щеше да изяде тези плодове, дори да знаеше, че ще умре след това. Той ги купи и каза най-нехайно:

– Много съм доволен от покупката и ако вие със Спас не искате да опитате това божествено нещо, то си е ваша работа.

Следващите няколко часа бяха едни от най-интересните. Дони взе една празна газена тенекия, сложи я на огъня, напълни я до половина с вода и пусна вътре тия „прекрасни“ плодове. Щом водата завря, той хвърли в тенекията шепа захар. От време на време опитваше какво се е получило.

Постепенно плодовете се размекнаха и развариха, и Дони започна да ги опитва с лъжица. Загребваше с лъжицата, вкусваше и мляскаше от удоволствие, после се питаше:

– Дали не е трябва да се добави малко захар?

След това хвърляше още една шепа и продължаваше да вари. Захарта вървеше шепа след шепа, а Дони вече два часа опитваше този „компот“. Ние със Спас умирахме от смях, подигравахме му се, дразнехме го, занасяхме го, а той,  все едно че нищо не се е случило.

Накрая Дони заяви:

– „Компотът“ вече е готов, станал е идеален.

Той бръкна с лъжицата, вкуси, млясна с уста и се впусна във възторжени хвалебствия. После ни даде и ние да опитаме. Както можахме да се убедим, тоновете захар не бяха оказали никакво влияние на този киселоч. В него нямаше и следа от онази сладост, която захарта би трябвало да му предаде.

На нас една лъжичка ни беше предостатъчна, но сърцатият Дони, този безстрашен мъченик, гълташе и хвалеше, докато зъбите и езикът му изтръпнаха, а ние в това време умирахме от смях.

Следващите два дни Дони нито хапна, нито пийна нещо. Зъбите му бяха така изтръпнали, че нищо не можеше да сложи в уста си. Дори при поемането на въздух той потреперваше, но това не му пречеше да продължава да се възхищава от своя отвратителен „компот“ и да благодари богу за тези плодове. Това беше удивителна проява на твърдост.

Британския дизайнер Алекс Гарнет е известен като майстор на необичайна керамика, в която акцентира на забавното и оригиналното. Удоволствие за него е да изработва нови герои и необичайни предмети за бита.
Той е изработил сериа от керамични съдове, които изглеждат като топки, които не са напомпани. В случая изглежда Алекс Гарнет е мислел за националния отбор по футбол, баскетбол и ръгби.
Оригиналните керамични съдове приличат на топки за спортни игри и съвсем не са типични за съдове от кухненския шкаф. Разбира се, супа в тях няма да сипят, нито ще наредят котлет с гарнитура, но за салати, плодове и сладкиши това е добро място.
Такива съдове ще дойдат добре на баба и дядо, чийто внуци са спортисти или обичат да играят футбол с приятелите си.
Тези съдове могат да се използват за оригинални вази с цветя и икебана, но преди всичко те са за плодове и сладки.
Независимо, че Алекс Гарнет е завършил за дизайнер, да работи с керамика се е научил сам. оттогава той успешно започва да се занимава в тази област
Има собствено студио в Лондон. Изпитва влечение към изобразителното изкуство. Гарнет създава визуално ярки предмети от керамика, като се започне от аксесоарите в дизайна на интериора и се стигне до съвремените скулптори.

Испанските експерти от Политехническия университет във Валенсия са създали начин за замразяване на сушени продукти. С негова помощ може да превърнете плодове и зеленчуци в прах, който съхранява всички полезни свойства на натуралните продукти.
Според учените, използването на праха има следните предимства:
Могат да се употребяват точно по 400 грама от плодовете и зеленчуците ежедневно.
Някои от продуктите, които са на разположение само в определени сезони, сега ще могат да се използва през цялата година.
Не е тайна, че поради особения вкус не обичаш всички плодове или не могат да се намерят от тях необходимите количества. Прахът решава този проблем.
Той може да се добавя в вода, мляко или с него да се поръсват други продукти.
Този продукт запазва всички полезни свойства на плодовете и зеленчуците. Наскоро бе създаден прах от киви, грейпфрут и ягоди.
Той е по-евтин, отколкото килограм екзотични плодове и затова ще бъде достъпен дори и за тези, които обикновено не могат да си позволят такива продукти, особено през зимата, когато цените се качват.
И накрая, ежедневна консумация на плодове и зеленчуци помага за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет втори тип и затлъстяване.
Все пак трябва да се отбележат и някои „но“. По приятно е да изядеш един портокал, отколкото да погълнеш няколко лъжици прах. В САЩ, където е на мода здравословения начин на живот, налагането на праха все някак ще се преживее, но трудно бихме си представили средностатистическия българин, използващ този прах за храна със съоветните качества.

В разговор един равин и неговия приятел обсъждали въпроса относно отговорността на тялото и душата в човешкия живот.
Приятелят на равина казал:
– И тялото и душата ще могат да се избавят от присъдата.
– Как?
– Тялото ще каже: „Душата съгреши, понеже от деня, в който ме изостави, аз лежа безмълвно като камък в гроба“. А душата ще рече: „Тялото съгреши, понеже от деня, в който го напуснах, аз се нося като птица“.
Равина се замислил и казал:
– Ще илюстрирам това с една притча.
Царят имал красива градина с отбрани плодове. Поставил двама пазачи, единият сакат, а другият сляп.
Сакатият казал на слепия:
– Виждам хубави плодове в градината. Ела нека се кача на гърба ти, да откъснем от тях и да ги опитаме.
Сакатият се качил на гърба на слепия, откъснали няколко плода и ги изяли.
След време царят дошъл и попитал:
–  Кой е късал от плодовете ми?
Сакатият му казал:
– Имам ли крака, че да ги стигна?
Слепият прибавил:
– Имам ли очи, че да ги видя?
Царят накарал сакатият да се качи на гърба на слепия и ги съдил като един.
Така и Бог, ще вземе душата, ще я сложи в тялото и ще ги съди като едно.

Дошла една група работници. Началникът и казал да изкопаят дълбок канал. Всички работници започнали да копаят само един от тях се бунтувал:
– За това, че Адам и Ева са съгрешили, аз сега трябва да копая. Ако не бяха направили това, сега щях да си почивам, а не да превивам гръб.
Началникът го чул. Дошъл до работникът и го помолил да го последва. Завел го в стаята и му казал:
–  Починете си тук. Можете да си пускате телевизора. Ако сте гладен земете си от плодовете на масата. Само не отваряйте тази книга.
Работникът постоял в стаята, пускал си телевизора, изял един банан, но му доскучало и си помислил: „Защо не трябва да пипам тази книга?“
Приближил се, огледъл се и някакъв вътрешен глас му пошепнал:
– Погледни в нея, в стаята няма никой. Кой ще те види?
Работникът отворил книгата, а вътре бележка:
„Иди да работиш, грешнико!“