Американският художник Джон Кнут със своите 2оо хиляди двукрили асистенти създава прекрасни авангардни платна.
За да накара мухите да работят в областта на изкуството Джон в захарен сироп, с който ги храни,  добавя растителни пигменти.
След обилния обяд на двукрилите насекоми се предоставя платно.
На него остава част от трапезата с оцветителите. В резултат на това се оформя чудновата картина.
Погледнете, не е истински шедьовър!?

Шведската група предлага да се поставят особените електрически ленти директно на пътното платно.
Предполага се, че транспортното средство или автобуса ще произвеждат енергия с помощта на специален автоматизиран колектор, който се намира в задната част или отдолу на дъното.
Експериментално система се състои от две успоредни разположени ивици. Едната от тях е за захранване, а друга за включване към електрическа мрежа.
За безопасността на лентите, те ще бъдат разделени на сегменти, а подаването на енергия ще се осъществява, когато транспортното средство се движи с определена скорост.
Volvo вече работи на експериментален участък от път с дължина от 400 м, с вградени в пътя електролинии. Тестовете се провеждат на специално оборудван камион Volvo FH12. Електрическата енергия, не се подава на двигателя, а на негова имитация – нагревателен елемент, имащ подобна консумация.
Следващата стъпка е инсталиране на „жив“ електрически мотор.

Салвадор Дали преди да застане пред платното си слагал грозде в лявото ухо. Той смятал, че ако поднесе грозде близо до ухото си, ще чуе нещо подобно на музика.

Когато Агата Кристи сядала да пише поредното си произведение, на нейната маса винаги стояла чаша с чай от маргаритки. Чаят бил направен по следната рецепта: една лъжичка сушен цвят на литър вода.

„Това е необходима доза, която е нужна за описание и уточняване на убийството“ – казвала тя.

Бетховен смятал, че бръсненето го лишавало от вдъхновение и за това никога не се бръснел, когато пристъпвал към работата си.

Вместо това изливал на главата си кофа със студена вода, тъй като смятал, че това помага на мозъка му, да работи с пълна сила.

Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.

За създаването на картината „Иван Грозни и неговия син“ Иля Репин е бил вдъхновен от няколко събития.
Първото събитие е убийството на цар Александър II от бомба.
Второто е посещението, в същата година, на концерт на Римски Корсаков, където художникът бил впечатлен от сюитата „Антар“, която го вдъхновила да предаде това настроение на платно.
Финалния стимул за Репин станало посещението на корида в Испания, след което той написал в дневника си: „Нещастие, истинска смърт, убийства и кръв пораждат сила …  И аз заразен вероятно от тази кървавост, при пристигането си у дома, веднага се захванах да рисувам кървавата сцена“.