Великият немски поет Волфганг Гьоте имал един интересен навик, когато отивал на разходка, той обичал да пълни джобовете си със семена на различни красиви цветя. Пътешествайки по полята и горите, изкачвайки се по планините и спускайки се към долините, постоянно сеел тези семена. И навсякъде, където минавал след време израствали красиви цветя. Трудно било да се определи, кои цветя е посял Гьоте и кои са израснали сами, но красотата на тези места била неимоверна.

А какво сеем ние? Това ли, което прави света красив или това, което го обезобразява? Сеем ли цветята на любовта, мира и добротата или плевелите на враждата и омразата?

В денят на сътворението Бог е дал способност на земята да произвежда растителност, която да допринася плод, според вида си и да сее семена. Той благославя семената на праведника стократно или разочарова очакващите зло.

Каквото посее човек, това и ще пожъне. Ако посее нечестие и беззаконие ще пожъне седем пъти повече беди. Сеещият вятър ще пожъне буря.

Винаги трябва да помним: „Който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро и щедро ще пожъне.“

Нека да сеем само добро и красота!

Спасението идва винаги, когато най-малко го очакваш. И най-сложните проблеми най-често се решават изведнъж и неочаквано……

Ако се съсредоточим в днешния ден, ще забележим, че проблема е станал малко по-лек.

Кой е казал, че трябва да преместваме планини? Кой е казал, че трябва да правим планове за бъдещето? Никой, освен нашето въображение, помрачаващо нашият ум с лъжливи проблеми.

Бог иска да слушаме гласа му днес. За това, ако прогоним мислите за миналото и бъдещето, които заглушават гласа на Господа, ще чуем какво Той иска да направим днес.

Тъй всяко нещо си става на неговото време. В даденият момент е най- добре да слушаме.

Нека не отлагаме това за утре!

Има една легенда, в която се разказва как Бог решил да разпредели земята между народите. Българина по това работел в полето и естествено дошъл последен, но не надявал да получи своя дял.
Но когато дошъл неговия ред, Бог бил вече раздал цялата земя. Зачудил се Господ какво да даде на българите, почти нищо не било вече останало. Българинътсе славел със своята доброта, скромност и трудолюбие. Тогава Бог решил да му подари малко късче от Рая.
И това е наистина така! Нашата малка страна е богата с изключително разнообразна и великолепна природа. Високи планини, плодородни равнини, розови долини, топло и красиво Черно море, горещи минерални извори, сочни лозя …
А какво правим с това късче дадено ни от Бога?

Колумбийският наркобарон Пабло Ескобар , когато бил на върха на своята кариера през 1989 г. имал състояние възлизащо на 25 милиарда долара.
Неговия син разказва интересна история за времето, когато бил подгонен от властите.
Ескобар се укривал тогава в планините. В себе си имал налични 2 милиона долара. Буквално той ги изгорил всичките, за да сгрее замръзналата си дъщеря и да приготви храна.

Явно, макар да е притежавал милиони долари, сърцето му не е било покварено от парите, щом е можел да ги жертва за детето си.

Принцеса Солм, почетна дама в двора на Наполеон III и  негова братовчедка, заминала по здравословни причини за Швейцария.
Попаднала в едно отдалечено градче в Унтервалден. Жителите на това селище, обкръжено отвред от високи планини, са запазили и до днес простите и здрави нрави на прадедите си. Женят се млади, през деня правят часовници, а през нощта — деца. По време на големите празници танцуват в двора на някакъв стар господарски замък.
Гореспоменатата знатна дама, обзета от любопитство решила да присъствува на едно от тези вечерни забавления.
Отишла там облечена или по-точно разсъблечена по последната парижка и светска мода. Но при вида на голите рамене добрите провинциалистки, които показвали своите само на съпрузите си, отстъпили ужасени, вземайки г. Солм за лека жена, защото била… деколтирана.