John Pugh обича да рисува по стените. Ще кажете, че той е лошо момче, но грешите. Той е добър и талантлив.
John Pugh покрива стените на градските сгради по целия свят, от Нова Зеландия до Хавайските острови с истински, огромни и невероятни картини. Това не е реклама върху  сивите блокове, това е стрийт арт дизайн.
Този жанр се нарича илюзия. Художникът, който работи в тази посока, заблуждава зрителя с триизмерни сцени, рисувани на плоскост.
Може би ще доживея да видя времето, когато по улиците на нашите градове ще рисуват истински артисти, а не деца с кутии от черна боя, закупена с икономиите от училищни закуски!
Студио на John Pugh е високо в планината. Навярно там е истинското място на художника. Тук той  се вслушва в природата, добива ново настроение и в него се зараждат нови теми, които подарява на безцветната улица.

Древна легенда разказва, че на върха на Арарат доплувал ноевият ковчег. И когато водата се оттеглила, Ной се спуснал в подножието на планината и създал ново селище на това място. По-рано планината влизала в границите на Армения, но по-късно била прехвърлена на Турция. Въпреки това, тя все още е икона за местните и дори е изобразена на герба.

Може би тази историческа загуба е подсказала на сегашните „зелени“ архитекти да превърнат столичния център в гигантска офисно-жилищна планина.

Ереван се намира в полупостинната зона, това се отразява, както на качеството на почвата, така и на здравето на хората. Подобно на много други градски райони, столицата се сблъсква с типичните проблеми на околната среда. Липсата на контрол върху строителство на обществени места и особено върху малкото зелени зони, за които никои не се грижи, заедно с растежа на количеството автомобили осезаемо се усеща във въздуха. Наложило се да се вземат драстични мерки за възтановяване на качеството на живот в Ереван.

Проектански екип е създал проекта «Lace Hill“.

Изкуствения хълм ще заема 85 хиляди кв. м. На него има многобройни отвори с неправилна геометрична форма. Комплекса е покрит с подобие на пчелна пита, а отдалеч прилича на някои от древните арменски манастири издълбани в скалите или по-скоро на арменска бродирана дантела.

„Прозорците“ превръщат вътрешните коридори в открити тераси, осигурени с естествено осветление и вентилация, а също ще откриват на жителите и гостите зашеметяваща гледка обхващаща трите страни на града.

Повърхност на хълма ще абсорбира слънчева енергия, но основната част ще бъде покрита с жива изумрудена трева и важни селскостопански култури. Растенията от своя страна ще създадат жизнена среда за насекомите и няколко вида птици.

За поливане на зелените площи ще се използва пречистена „технически“ вода, която са използвали в «Lace Hill“. Източникът на топла вода и поддържането на желаната температура в рамките на комплекса ще се осъществява чрез геотермални кладенци.

Жилищните помещения са разположени на южната страна на хълма, където има много слънце и се открива красива гледка.

Офисните помещения с нуждаят от отразена светлина и не претендират за отлична гледка от прозореца, затова те са раположени на северната страна. В същия комплекс са включени медицински център, магазини, ресторанти, изложбени зали и кино.

Група готвачи за деня на железничаря направили торта във вид на планина и я нарекли „Зимна приказка“. Западно-сибирският железничарски ски курорт в планината Грийн е станал прототип на тортата.
По бисквитените склонове на „планината“ се спускали състезатели и любители. В подножието ѝ минавала железопътна линия направена от масло. По „сладките“ релси се движел вкусен локомотив с вагони.
Височината на шедьовъра е била около половин метър, а общата му площ 4 кв. метра. За направата на тортата са отишли 1250 яйца, 55кг брашно, 9кг масло, 40 литра сметана, 17 кг сухо мляко и 25 кг пудра захар.
За създаването на „вкусната планина“ са се трудили 6 човека в продължение на 3 дни.

Началото на една река е извор, който се намира високо в планината. Но има извори и извори.
Например изворът на Ганг е глетчер в Хималаите. През пролетта и лятото краят на глетчера се топи и създава поток, който прераства в реката Ганг. Тя тече през Индия и се влива в Бенгалския залив на изток.
Много хора считат Ганг за свещена река и че пада от небето, затова я почитат като богиня. Под глетчера има село Ганготри. Всяка година, въпреки студа, хиляди поклонници отиват там да отдадат почит на богинята, като се къпят в ледените води на реката.
Амазонка пък започва като тънка струйка от малко езеро високо в Андите. Струйката се увеличава и прераства в поток Апуримак. На местния език това означава „велик говорител“. Кръстен е така заради шума, който издава, докато се спуска надолу по склона. От езерото Амазонка тече през Южна Америка, изминава умопомрачителното разстояние от 6440 километра и стига до Атлантически океан, където излива толкова много вода, че морето става солено чак на 300 километра навътре.
Рейн започва живота си като два планински потока в швейцарските Алпи. Единият извира от края на леден глетчер, а другият от езеро. Двата потока се сливат, но не остават дълго сами. Към тях се прибавят и други потоци. След това реката преминава през Германия и Холандия и се влива в Средиземно море.

Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.