Днес е много трудно да изненадаш хората с някое произведение на изкуството. Творците трябва да поработят доста, за да измислят нещо уникално.
Хората прекарват доста време посещавайки голям брой изложби с разнообразни скулптори.
На поредната изложба на плажа Бонди в Австралия, наречена „Скулптора от морето“ са взели участие художници от различни страни.
Най-интересната работа била на Давид Макракън „Намаляване и Изкачване“.Това произведение представлява алуминиева стълба, отиваща в небето.
Такава необичайна работа те кара да се замислиш. Тук наблюдаваме комбинация на изкуството с илюзията.
Когато гледаш тази стълба ти се иска да се изкачиш по нея и да стигнеш до небето.
Първата изложба „Скулптора от морето“ се е провела преди 17 години.

След буря на Нова година на брега на Финския залив може да се наблюдава необичайно природно явление.
Водите толкова далече са се отдръпнали от брега, че на някои места буквално се е оформила пустиня. Въпреки това тези вълни „изгризали“ крайбрежните дюни на градския плаж и променили значително релефа.
На самия край на водата са забелязали „ледена гора“, която е израстнала върху тръстиката, наблюдавали са и необикновенни „топки“.
В действителнист, ледените сфери са се образували не на скалите, а са покрили малък хълм от пясък. От страни изглеждали като гигантски разпръснати по водата капчици.

Ежедневно участваме в унищожяването на природата около нас, неразбирайки, че това се връща като бумеранг върху нас.
Искаме толкова много места да посетим и видим, но има и райони, за които бихме казали:
– По-добре не отивайте там.
И защо ли? Било опасно за здравето ни, застрашавало човешкия живот.
А кой го е направил? Ние, чрез нашите действия или премълчаване и ненамесата в дадени райони, където се вършат безобразия.
Погледнете Сомалийското крайбрежие – Могадишо, Сомалия
Този бряг не може да се използва за плаж и отдих от хората. Защо?
Според някои данни почвата на незащитеното сомалийски крайбрежие се използва от мафии за „погребение“ на ядрени отпадъци и токсични метали в голямо количество.
Това било потвърдено през 2004 г., когато там се издигнали високи вълни характерни за цунами. След оттеглянето на голямата водна маса били намерени няколко стари ръждясали барела, които имали повишени нива на радиоактивност.

Marriott е установила виртуална реалност в кабинки към хотелите.
С тяхна помощ, хората могат да отидат до плажовете или да видият град, който се намира на хиляди километри разстояние.
Като допълнение към VR-очила Oculus Rift и безжични слушалки Marriott се използват и други възможности за предаване на хората емоционален заряд, достъпни в закрити помещения, имитиращи горещина, вятър и мъгла.

В тунизийската пустиня като мираж се появило голямо пространство с тюркоазена вода и то само за една минута на място, където преди е имало само горещ пясък.
За местните жители, изгарящи от четиридесетградусова температура,  това било голямо изкушение, тък като това им давало възможност да се поразхладят. Много скоро всички опасения по повод тайнствения басейн били преодолени.
Стотици хора бързо се спуснали към езерото, което станало известно като Лак де Гафса или Гафса. Край езерото се появил плаж. Хората запонали да се къпят, гмуркат и да скачат от скалите в езерото, без да обръщат внимание на предупрежденията, че водата може да бъдат замърсени с канцерогенни химикали, да съдържат патогенни бактерии или дори да бъде радиоактивно замърсена. Дори и след като водата станала мътно зелена, хората продължавали да пристигат на тълпи.
– Някои казват, че това е чудо, а други го наричат инцидентно проклятие,  – казва Лахдар Соуид, тунизиец журналист.
През първите няколко дни, водата е била кристално чиста, имала е тюркоазен цвят. Сега тя е зелена и пълна с водорасли, което означава, че езерото не се пълни с повече вода.
Възникналото езеро е открито от трима овчари.
Смята се, че то е дълбоко 18 метра и се разпростира върху площ от един хектар.
Местните геолози предполагат, че езерото се е появило в следствие на сеизмична активност. Възможно е, да е възникнал пробив над нивото на подпочвените води, който е открил проход на водата към повърхността на скалата.
Други предполагат, че каньонът просто се е образувал от събралата се дъждовна вода.