Вечерта отнесе уморените по домовете им. За тях денят бе тежък и обременен. Но това не се отнася за децата. Те са неуморни особено, когато разгадават и откриват нещо ново.
Веско макар и малък, бе голям любознайко и досаждаше на околните с многобройните си въпроси. Единствено дядо му Веселин бе търпелив да го изслуша и да отговори на питанията му.
Старецът едва бе се прибрал, когато внука му го връхлетя като торнадо ……
– Дядо, нали сме Божи деца?
– Да, разбира се! – усмихна се топло дядо Веселин.
– И щом сме такива, – разсъждаваше на глас Веско, – трябва да бъдем водени от Божия Дух, но ….
И малчуганът се сконфузи.
– Искаш да кажеш, че това не винаги става? – опита се да му помогне старецът.
– Защо е така? – последва директен въпрос.
– Думата „водени“ на гръцки е ago. От нея произхожда думата agonidzo, т.е. „агония“.
– Какво значение има това? – прекъсна обясненията на дядо си малкият любопитко.
– Това ни показва, че понякога, когато ни води Светия Дух, това може да се окаже мъчително и доста болезнено, – уточни старецът.
– Защо? – естествено „цъфна“ нов въпрос.
– Защото нашият ум не разбира това, което Духът ни кара да правим, а плътта не иска да се подчинява и не желае да бъде послушна.
– Тогава какво да я правим с тая плът? – застана войнствено Веско, готов дори да я смачка, щом му пречи.
– Ако искаме да бъдем водени от Божия Дух, – продължи да изяснява повдигнатия въпрос дядо Веселин, – ние трябва да спечелим войната с нашата плътта и ум.
– Излиза, че за да ни води Светия Дух, трябва да премахна ума и тялото си?! – Веско ококори неразбиращо очи.
– Просто трябва да преодолеем тази малка агония, за да се движим според свръхестественото водителство и да се научим да следваме Лидера.
– Аха, – закани се сериозно Веско, – ще им кажа на тази плът и на този ум, кой трябва да ги води!