Павел Герхард бил проповедник в Бранденбург, но курфюрстът на Брандербург не харесвал проповедите му и изпратил да му кажат:
– Герхард, ако не можеш да промениш проповедите си, ще трябва да напуснеш страната.
Павел отговорил:
– Ще ми бъде тежко да оставя своя дом, близките си, своя народ, страната, в която живея и да остана без средства, за да се издържам, но не мога да проповядвам друго освен това, което е написано в Божието Слово. И докато съм жив това ще проповядвам.
И така той се отправил в изгнание с жена си и малките си деца.
В края на първия ден дошли в гората и се спрели да пренощуват в странноприемницата наблизо. Децата плачели и се притискали до майка си, а тя, бодро държейки се през целия ден, се разплакала. Павел отишъл в гората да се помоли. Там  той си припомнил думите: „Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.
„Вярно, – помислил си той, – сега е времето, когато трябва да уповая на Господа и Той ще ми покаже изходен път, като ме подкрепи.“
Върнал се при жена си и й разказал как изплували в паметта му думите от Свещеното Писание. Тя изтрила сълзите си и се зарадвала заедно с Павел. Едва легнали да спят и чули мощно чукане на вратата.
Когато собственикът отворил вратата, един конник му казал:
– Аз съм пратеник от херцога на Мерзенбург и търся Павел Герхард. Знаете ли дали е идвал тук?
– Павел Герхард? – замислил се стопанина. – Да, той нощува при мен.
– Тогава ме заведете при него веднага, – казал пратеникът.
Ездачът предал на Герхард голям запечата плик, в който било написано:
„Павел Герхард, ела в моята страна и ще имаш църква, хора, дом, препитание и свободата да проповядваш Евангелието.“
Блажен онзи, който уповава на Господа винаги, силата на Който няма граници, а славата Му няма край.
Уповайте на Господа!

По време на Гражданската война в САЩ един войник ходейки по бойното поле, видял свой приятел сред ранените. Било очевидно, че той няма да живее дълго.
Войникът се навел над приятеля си, дал му вода да пие, избърсал кръвта от лицето му и го попитал:
– Мога ли да направя още нещо за теб, Чарли?
Умиращият младеж знаейки, че края му е близо, мислел за своите любими и близки у дома, за това казал:
– Ако имаш хартия, напиши писмо до баща ми. Ще намеря сили да го подпиша. Моят баща е известен съдия в Севера и ако ти му дадеш писмото ми, той ще ти помогне.
Ето и самото писмо: „Скъпи татко ! Умирам на бойното поле и един от приятелите ми оказа помощ. Ако някога дойде при вас, бъдете любезни с него в името на Чарли.“
После със почти вкоченени пръсти подписал писмото и умрял.
Гражданската война с всичките й ужаси и страдания завършила и войниците се върнали по домовете си. Един от тях с износена униформа отишъл до дома на съдията. Слугите не искали да го пуснат в дома. Той дочакал връщането на съдията в дома му, като държал пред себе си писмото от сина му.
Съдията мислел, че това е някаква молба за помощ и го отблъснал в страни. Войникът отново застанал пред него, като обърнал вниманието на съдията към подписа върху хартията.
Тогава съдията прегърнал войника, въвел го в своя дом и със сълзи на очи му казал:
– Ти можеш да имаш всичко, което моите пари и влияние могат да ти осигурят.
Това направило името на Чарли.
Така и за нас в името на Исус Христос е заключено най-голямото съкровище: прощение на греховете, вечен живот, спасение сега и пълно изкупване на душата и тялото при възкресението.
Цялото наше духовно богатство е в името на Исус.

На остров Хайнан специално се съхранява гроба на чиновника Хай Жуй, който се смята за образец на неподкупност и борец с несправедливостта в Китай. С какво толкова е известен?
Той е постъпил на служба през 1543 г. и веднага се проявил като усърден и неподкупен чиновник. Направил добра кариера и през 1599 г. бил назначен за военен губернатор в провинцията Интян. Когато бил на тази длъжност той се опитал да върне на бедните земите, които били конфискувани от по-богатите. Така си създал врагове.
През 1565 г. написал писмо на императора, в което го упреквал, че не се вслушва в съветите, които му се дават и че е извършил прекалено много грешки.
Получавайки такова писмо владетелят на страната дал заповед да се хване дръзкия чиновник и да се убие. Хванали Хай Жуй и го довели пред императора, той заповядал да се разследва дейността на чиновника, но преди да приключат разследването, императорът умрял.
Новият император възстановил Хай Жуй на предишната му служба, но поради многото жалби за прекаленото му усърдие в работата, той трябвало да го уволни.
Три години преди да почине Хай Жуй отново бил извикан да служи на императора.
Смята се, че Културната революция в Китай е започнала през 1965 г. с нападката в пиесата „Понижението на Хай Жуй“. Пиесата била забранена, а авторът и умрял в затвора, въпреки, че Мао често повтарял, че Китай се нуждае от хиляди Хай Жуй.

Един мъж си търсел работа и отишъл в една ферма. Представил препоръчителното си писмо на новия си работодател. В него пишело само това:

“ Той спи по време на буря.“

Собственикът отчаяно се нуждаел от помощ, за това наел мъжа.

Минали няколко седмици и внезапно, посред нощ, буря разтърсила долината. Събуден от силния дъжд и виещия вятър, собственикът скочил от леглото.

Извикал новия си ръботник, но той спял дълбоко. Втурнал се към обора. Гледа, животните били спокойни, пред тях била насипана храна в изобилие.

Изтичал към нивата. Житните сноповете били вързани и увити в платнища.

Отскочил до силузите. Вратите били заключени с резета, а зърното било сухо. И тогава разбрал, какво означава: „Той спи по време на буря.“

Ако ние се грижим за нещата, които са важни в живота, ако се отнасяме добре  към хората, които обичаме и ако поведението ни отговаря на вярата ни, животът ни няма да бъде прокълнат от болката за неосъществения труд. Думите ни винаги ще бъдат искрени, прегръдките ни силни и подкрепящи.

Няма да тънем в агонията на „Бих могъл…. трябва да……“ И ще можем да спим по време на буря.

Само два месеца след встъпването на Роналд Рейгън като президент на САЩ, върху него било извършено покушение.

Президентът излизал от хотел Хилтън“ във Вашингтон, когато в него стрелял Джо Хинкли, който до тогава преследвал Джими Картър.

Повод за покушението е послужило страстното увлечение на Джо по актрисата Джоди Фостър. Мъжът искал да застане на мястото на главния герой от един филм с Фостър, който се опитвал да убие президента, а също и да стане достатъчно известен, за да може Джоди да узнае за него.

Последствията от покушението били сериозни.

Роналд Рейгън отменил всички политически планове на страната за следващия месец. Изменил тактиката на поведение спрямо Съветския съюз и Франция.

Рейгън веднага написал писмо на Брежнев за това, че иска да се подобрят взаимоотношенията между двете страни и подчертал, че двете страни имат нещо общо. Освен това Рейгън „се сприятелил“ с френското правителство, което след известно време помогнало да се поставят в Западна Европа американски ракети със среден обсег.

Роналд Рейгън също отказал да присъства на старта на първата космическа совалка „Колумбия“, което показало незаинтересованост на властите на САЩ към собствените им разработки и тяхната ниска значимост.