На остров Хайнан специално се съхранява гроба на чиновника Хай Жуй, който се смята за образец на неподкупност и борец с несправедливостта в Китай. С какво толкова е известен?
Той е постъпил на служба през 1543 г. и веднага се проявил като усърден и неподкупен чиновник. Направил добра кариера и през 1599 г. бил назначен за военен губернатор в провинцията Интян. Когато бил на тази длъжност той се опитал да върне на бедните земите, които били конфискувани от по-богатите. Така си създал врагове.
През 1565 г. написал писмо на императора, в което го упреквал, че не се вслушва в съветите, които му се дават и че е извършил прекалено много грешки.
Получавайки такова писмо владетелят на страната дал заповед да се хване дръзкия чиновник и да се убие. Хванали Хай Жуй и го довели пред императора, той заповядал да се разследва дейността на чиновника, но преди да приключат разследването, императорът умрял.
Новият император възстановил Хай Жуй на предишната му служба, но поради многото жалби за прекаленото му усърдие в работата, той трябвало да го уволни.
Три години преди да почине Хай Жуй отново бил извикан да служи на императора.
Смята се, че Културната революция в Китай е започнала през 1965 г. с нападката в пиесата „Понижението на Хай Жуй“. Пиесата била забранена, а авторът и умрял в затвора, въпреки, че Мао често повтарял, че Китай се нуждае от хиляди Хай Жуй.

Един мъж си търсел работа и отишъл в една ферма. Представил препоръчителното си писмо на новия си работодател. В него пишело само това:

“ Той спи по време на буря.“

Собственикът отчаяно се нуждаел от помощ, за това наел мъжа.

Минали няколко седмици и внезапно, посред нощ, буря разтърсила долината. Събуден от силния дъжд и виещия вятър, собственикът скочил от леглото.

Извикал новия си ръботник, но той спял дълбоко. Втурнал се към обора. Гледа, животните били спокойни, пред тях била насипана храна в изобилие.

Изтичал към нивата. Житните сноповете били вързани и увити в платнища.

Отскочил до силузите. Вратите били заключени с резета, а зърното било сухо. И тогава разбрал, какво означава: „Той спи по време на буря.“

Ако ние се грижим за нещата, които са важни в живота, ако се отнасяме добре  към хората, които обичаме и ако поведението ни отговаря на вярата ни, животът ни няма да бъде прокълнат от болката за неосъществения труд. Думите ни винаги ще бъдат искрени, прегръдките ни силни и подкрепящи.

Няма да тънем в агонията на „Бих могъл…. трябва да……“ И ще можем да спим по време на буря.

Само два месеца след встъпването на Роналд Рейгън като президент на САЩ, върху него било извършено покушение.

Президентът излизал от хотел Хилтън“ във Вашингтон, когато в него стрелял Джо Хинкли, който до тогава преследвал Джими Картър.

Повод за покушението е послужило страстното увлечение на Джо по актрисата Джоди Фостър. Мъжът искал да застане на мястото на главния герой от един филм с Фостър, който се опитвал да убие президента, а също и да стане достатъчно известен, за да може Джоди да узнае за него.

Последствията от покушението били сериозни.

Роналд Рейгън отменил всички политически планове на страната за следващия месец. Изменил тактиката на поведение спрямо Съветския съюз и Франция.

Рейгън веднага написал писмо на Брежнев за това, че иска да се подобрят взаимоотношенията между двете страни и подчертал, че двете страни имат нещо общо. Освен това Рейгън „се сприятелил“ с френското правителство, което след известно време помогнало да се поставят в Западна Европа американски ракети със среден обсег.

Роналд Рейгън също отказал да присъства на старта на първата космическа совалка „Колумбия“, което показало незаинтересованост на властите на САЩ към собствените им разработки и тяхната ниска значимост.

Днес слънцето грейна по-ярко, издигна се нависоко. Събуди се радостта и копнежа за нещо ново. Празник е. Бележим светъл ден, в който се е появило българското писмо, което толкова много обичам да попивам.

Благодарение на Кирил и Методий, то се е появило по нашите земи. Било е светилник през вековете на народа ни. Водило ни е към свобода и ни е помагало да открием истината.

И ето там една сянка преминала прз вековете, приведена стои над куп листа. Слабата светлина на свещта се отразява върху изпитото и уморено лице на мъж в черно расо. Перото едва доловимо поскърцва по пергамента.

Там върху тези листа се раждат интересни завъртулки запечатали в себе си звуците на човешката реч. Слееш ли ги, ще чуеш прекрасна песен възхваляваща Твореца на всичко видимо и невидимо.

От там те ще тръгнат през тъмните векове, за да помогнат на един народ да се изправи, да издържи под чуждото иго и да отстои правото си да съществува.

Днес те са утеха и насърчение, бликнала любов и неудържим устрем, неспирен поток изпълнен с хармония, съчетаващ нежност, надежда, вяра и съпричасност.

Какво бихме правили днес без тях? Малка върволица, започнала от 44 и стигнала до 30 знака.

Подреди ги правилно и ще зазвучи прекрасната музика на словото, изпълнила със светлина множесто редове.

Терминът „лаконичен“ произлиза от името на древногръцката област Лакония. Жителите й се отличавали с немногословие и краткост. В Лакония се намирал град Спарта.

Класическият пример за лаконичност на спартанците е свързан с легендата за писмото на македонския цар Филип II, който завоювал много гръцки градове.

В това писмо Филип призовал спартанците незабавно да се предадат, защото „ако аз завзема Спарта със сила, то безпощадно ще унищожа цялото население и ще изравня града със земята“.

На това спартанските ефори отговорили с една дума: „Ако“.