Както често се случва, пионерите на новите технологии са военните. Но сега няма да говорим за бойни кораби. Учени от Naval Research Laboratory, Electronics Science and Technology Division на американския флот са изследвали възможностите за използване на слънчеви панели в дълбочините на морското дъно.
Военните учени са решили проблема с производителността на приложенията, осигуряващи автономна навигация и друго военно оборудване в дълбините на морето. Не е тайна, че Съединените щати имат добре развита подводна система за проследяване. Много различни сонарни сензори, детектори, шамандури и други образци на военно оборудване изискват замяна, което е скъпо и неудобно.
Изглежда, работата на слънчеви панели под океанските вълни е невъзможна, като се има предвид, че слънчевата светлина е разпръсната и се абсорбира от вода. И все пак, реалността е съвсем друга.
Използването на подводни автономни системи с цел получаване на ситуационна информация и дългосрочен мониторинг на околната среда непрекъснато се разширява. Въпреки че водата абсорбира слънчева светлина, техническо предизвикателство е да се разработи слънчеви клетки, които биха могли ефективно да преобразуват фотони в електричество.
Известен напредък е достигнат от учени в използването на кристални силициеви и аморфни силициеви панели. Проблемът се крие в това, че във водата се намалява интензитета на светлината. Изменя се също и спектралния състав. Проучванията показват, че необходимата степен на ефективност на фотоелектричните преобразуватели, все още може да бъде постигната и при тези условия.
Установено е, че най-подходящ материал за слънчева клетка е галий индий фосфид (GaInP). Клетки от него са показали най-висока ефективност с дължина на вълната на видимата светлина от 400 до 700 нанометра, те имат много ниска стойност на тъмния ток. Слънчеви панели на основата на галий индий фосфид се използват широко в космическите технологии.
Изследователите са открили, че на максималната дълбочина от 9.1 метра, един квадратен метър слънчеви клетки от галий индий фосфид може да произвежда до 7 вата електричество. Получените цифри са достатъчни, за да се направи извод за жизнеспособността на новите технологии.
Архив за етикет: пионери
126 години от рождението на Лудвиг Мис ван дер Рое
Той е немски архитект, роден през 1886 година в Аахен, Германия.Често е наричан за кратко само „Мис“. Заедно с Валтер Гропиус и Льо Корбюзие е смятан за един от пионерите на модернизма. Той е третия и последен ръководител на известната школа Баухаус закрита от нацисткия режим през 1933 година.
Стилът му се характеризира с чистота и простота на формите и линиите. Превърнал се в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на ХХ век.
Мис е широко известен с употребата на афоризма – „Малкото е повече“.
Първоначално работи в каменоделското ателие на баща си и в няколко местни дизайнерски фирми, преди да се премести в Берлин, където се присъединява към офиса на дизайнера Бруно Пол.
Започва архитектурната си кариера, чиракувайки заедно с Валтер Гропиус и Корбюзие в ателието на Петер Беренс, където се среща с новите стилови идеи на прогресивната германска култура. Талантът му бързо е забелязан и скоро той започва да поема самостоятелни поръчки, въпреки липса на съответно академично образование.
По това време Мис добавяйки по-впечатляващата фамилия на майка си – „ван дер Рое“. Частната му практика започва с проектирането на фамилни къщи за по-богатите в германското общество. Проектите му са в изчистен неокласически стил по подобие на пруският архитект от началото на XIX век Карл Фридрих Шинкел.
Мис ван дер Рое започва да развива и изглеждащи утопично за времето си проекти, които макар и неизпълнени, му дават репутация на прогресивен архитект.
Изоставяйки напълно орнаментите, той създава зашеметяващия си конкурсен проект за стъклен небостъргач на Фридрихщрасе в Берлин през 1921 година.
Мис продължава със серия от новаторски проекти. Кулминация му са двата му изпълнени европейски шедьовъра: Временният германски павилион за изложението в Барселона през 1929 година и елегантната модерна вила „Тугендхат“ в Бърно, Чехия, завършена през 1930 година.
С настъпването на „световната депресия“ след 1929 година, поръчки силно намаляват.
По това време Мис заема поста директор на училището Баухаус. Принуден е от нацисткия режим да го закрие. Новосъздаденият от него модерен стил е отхвърлен от нацистите.
Разочарован и нещастен той напуска родината си неохотно през 1937 година. Мис ван дер Рое приема един проект за жилищна структура в Уайоминг, а в последствие и предложение да ръководи архитектурно училище в Чикаго.
Мис ван дер Рое се установява в Чикаго, където е назначен за директор на архитектурното училище към „Chicago’s Armour Institute of Technology“ по-късно преименуван на „Илинойски Технологичен Институт“. Едно от предимствата за приемането на поста е възлагането на проекта за новата сграда на института и изготвянето на плана за неговия кампус. Всички сгради от тази поръчка проектирани от ван дер Рое още съществуват и се използват. Известни са също: „Alumni Hall“, „Капелата“ и шедьовърът „S.R. Crown Hall“, построен да приюти точно архитектурната школа оглавена от Мис. Тази сграда е смятана за най-добрата му творба, характеризираща „Мисовата архитектура“.
През 1944 година, Мис ван дер Рое става гражданин на САЩ. През 30-годишната си кариера като „американски“ архитект, Мис се насочва към идеята за затвореното-отворено простронство, изпълнено от предварително направени структурни елементи.
Още първите му проекти, разкриват пред американското общество стилът, който изглежда естествена еволюция на почти забравения стил на Чикагската школа от XIX век. Неговата архитектура се превръща в изключително приемлив модел за американските културни и образователни институции, предприемачи, публични агенции и големи корпорации.
Мис проектира и ръководи работите от студиото си в центъра на Чикаго през всичките 31 години в САЩ. Сред забележителните проекти са: жилищните кули „860-880 Лейк Шор Драйв“ в Чикаго; „Фарнсуорт Хаус“ в Плейноу ; небостъргачът „Сигрем Билдинг“ в Ню Йорк.
Мис ван дер Рое умира на 83-годишна възраст.