Студена есенна утрин. Вятърът духаше от север и подкарваше тежките облаци, като разгневен овчар стадото си.
Реших да се поразходя. Вървях дълго и се чудех къде да отскоча днес. Краката сами ме понесоха към грънчарската махала.
На пунически грънчарите ги наричали yotser. Самата дума означава „този, който придава форма на безформеното“. Латинската дума  figulus е много по-близка и земна.
Всички ние сме неоформени преди да попадне на Божието колело. По-скоро не толкова неоформени, колкото обезобразени от греха.
Докато се подпирах на дървената рамка на вратата, гледах как мъжът върти колелото. Тишината бе приказна. Неговите ръце извайвах прекрасното от безмълвната глина. А пещта зад него дими, пращи и припламва. Там е следващата фаза.
И нас ни чакат несгодите, болката и мъката, за да ни пречупят, та когато излезем от огнената Божия пещ да бъдем съвършени и подобни Нему.