Човек е източник на затрудненията и усложненията в живота си.

Хората се уморяват от „решаването“ на проблемите си. Не защото намерението им е трудно, а поради факта, че се използват същите методи, които са довели до създаването на самия проблем.

Ето, често можеш да наблюдаваме в семейството, как жената постоянно критикува мъжа си, не го уважава, а после се оплаква от пороците му.

Или пък мъж, който нищо не прави, лежи на дивана, а иска печалбата му значително да нараства.

За да решим, който и да е проблем, трябва да се изкачим на по-високо ниво, но за това ни е нужна помощ от човек, който вече е решил подобен случай.

Не можем да се научим да караме кола по инструкции записани на книга. Можем да пробваме това да направим самостоятелно, но рискуваме да загубим автомобила и живота си.

Животът е много по-сложен от една кола, но ние сме толкова самоуверени, че си мислим, че можем да преминем през всичко, без да се обръщаме за помощ към някого.

По този начин ставаме жертви на собственото си невежество. А при тези, които знаят и могат, отиваме едва тогава, когато нищо вече не може да се промени.

Симеон купил за 100 долара магаре от един възрастен фермер. Фермерът трябвало да доведе магарето на следващия ден у Симеон.
На другия ден фермерът дошъл, но без магарето.
– Извинете, но магарето умря.
– Тогава ми върнете моите 100 долара.
– Не мога, вече ги похарчих.
– Добре тогава, дайте ми магарето.
– Но какво ще правите със него? – попитал старец.
– Ще разиграя с него лотария.
– Но вие не можете да разиграете лотария с мъртво магаре.
– Мога! Просто няма да кажа, че магарето е умряло.
Един месец по-късно фермерът срещнал Симеон и го попитал:
– Какво стана с умрялото магаре?
– Разиграх лотария както ти и казах. Продадох 500 билета по два долара и получих 898 долара печалба.
– И никой ли не протестира след това?
– Само победителят в лотарията, но на него аз му върнах двата долара.