Швейцарската компания Limmex е пуснала аналогови часовници с вграден модул за връзка, който може да извика спешна помощ за много кратък период от време и в случая не се изисква никакво друго устройство.
Външният вид на часовника  със нищо не издава неговата специфичност, той изглежда като обикновените часовници.
Вътре са вградени GPS-и GSM-модул, бутонът, който осъществите повикване от запрограмираният списък, микрофон и говорител.
Когато го натиснете, часовникът автоматично ще звъни до клиенти в списъка, докато някой не реагира и организира помощ. В допълнение, часовникът автоматично изпраща SMS-съобщение с GPS-координати и линк към картата.
Limmex позиционира своята новост като устройство за трудно подвижни потребители, като например пенсионери. Часовникът интуитивно е устроен и е конфигуриран просто, не се нуждаят от взаимодействие с допълнителни приспособления, като например синхронизация със смартфон.

Смущава ме призива: „Приеми своята възраст!“
Седя и си мисля: „Как да я приема?“
Възрастта си не крия, но зная кога да намекна за нея. На кого му е нужна моята паспортана възраст, ако външният ми вид казва, на колко съм? Мога да кажа, че съм на 55, 60 ….. и никой няма да повярва, а личната карта не показвам, за да докажа това….
Важното е сърцето да не остарее. Гледам толкова много пенсионери не приемат своята възраст като благо…. Започват внимателно да следят за здравето си, ходят често на лекар. И те са доволни.
Чух един лекар да казва:
– Дойде ли пациент при лекаря, той винаги ще открие от какво да го лекува.
Т.е. изписва някакви хапчета, сиропи, инжекции и лечението започва. А от какво? Какво ви боли? Какво ви притеснява? Няма знаение.
Въпреки, че имам познати медици, не обичам да ходя на лекар. Здравето ми е добро, докато всичко е в граници „няма от какво да се безпокоя“, следователно съм относително здрава. Важното е да има умереност във всичко.
А ако повярвате на данните в личната карта „не се разкапвайте“, какво искате, той показва същата възраст. Но аз не мисля така, не броя годините. Спокойно гледам цифрите и се чувствам много по-млада.
Душата не позволява на човек да се залежава, изпълнена е с цели!

Тръгвам към блока и както обикновено пенсионерите седят на пейката, децата крещят и викат на детската площадка, а млади и стари са излезли да се насладят на последните топли есенни лъчи.
Вече към блока чувам неопределено мучене и гледам насреща се придвижва с несигурна крачка нашият съсед.
Той е рибар, но често обича да си попийва. Обикновено се губи една година по моретата, а след това се подвизава наоколо, зареден с няколко чашки алкохол. Винаги е весел.
Разтърси ръката ми и нещо нечленоразделно излезе от устата му. Някаква пияна абракадабра съпроводена с продължително съскане, след което следваха непонятни гласни и съгласни звукове.
Тук моя „процесор“ блокира и аз замрях с поредното глупаво изражение на лицето, опитвайки се да анализирам чутото и да оформя някаква смислена фраза.
Изведнъж се сетих, че при всяка наша среща той все се оплаква, че не може да оформи документите си са поредното пътуване по море, поради неотстъпчивата ни бюрокрация, но тъй като гласът му звучеше радостно реших, че този път е успял навреме със всичко. За това му казах:
– Браво! Поздравявам те! Желая ти успех!
Едва доловимо усещам, че някой ме дърпа за ръката, гледам съседката, която живее под нас. Усмихва ми се и ме пита:
– Защо си такава?
– В какъв смисъл? – недоумявам аз.
– Човекът ти казва, че много те уважава, а ти…..
– Какво? – заливам се в смях. – Стори ми се…..Забавен диалог се получи между нас.
„Ти с твоя обичаен репертоар“ – изненадва ме моята „душевна глухота“.

Месо за 2,19 лв, килограм банани за 0,69 лв, олио за 2,12 лв….тази чудна оферта ме заля на разговорка с жените от махалата.
И къде е това? Звучи фантастично в нашата действителност.
Някаква германска фирма откривала мрежа от хранителни магазини. Славели се с коректност и точност. Пускала евтини стоки, но качествени.
Повод за разговора е магазина, който утре щели да отворят. Промоции, награди….това завладява ума на на всяка домакиня, особено на пенсионерите. Горките възрастни хорица прекосяват целия град и обикалят всеки пазар, за да намерят най-евтината и горе-долу добра за консумиране храна.
Е, от там дойде приказката за хранителния туризъм.
Нов магазин ще откриват в града. Е, вярно на другия край на града е, но си заслужава разходката, за да се снабдиш с нещо по-качествено и евтино за определено време.
Дали да чакаме да остареем, за да си правим такива хранителни екскурзйики или в това забързано време да ги практикуваме неволно, стиснали последните стотинки? Преценявайки колко, за колко и до кога, с една единствена цел, да оцелеем.

Според резултатите на широкомащабно социологическо проучване, немски и американски учени установили най-щастливата възраст за човека. Оказало се, че положителна нагласа към живота постигат хора на възраст 74 години. На тези години, според изследователите, човек чувствува по-малка заангажираност, отсъстват натоварващи задължения, а финансовите проблеми отиват на заден план.
В изследването са участвали 20 000 души. Те трябвало да отчетат от 1 до 7 удовлетвореността си от живота. Младите хора са дали оценка 5,5, хората до 40 г. – не повече от 5, а пенсионерите 5,9. Освен това, колкото повече възрастовата граница се доближавала до 74 г., толкова оценката  от скалата за щастие била  по-голяма.
В хода на експеримента се изяснил много любопитен факт. Забелязали, че степента на щастие започва да намалява в юношеската възраст, до 40 години постепенно угасва, тогава се стабилизира и от 40 г. нагоре започва да расте, достигайки своя връх на 74 г.
Учените обясняват този феномен с това, че възрастните хора преживяват по-леко каквото и да дойде, защото по-философски гледат на живота, опирайки се на мъдростта и собствената си реализация. Те са по-доволни от живота и резултатите в него, поради умението вярно да отделят главното от второстепенното. Освен това, пенсионерите имат възможност да отделят повече внимание и време за себе си.
Предишни изследвания са установили, че благотворителността прави хората по-щастливи, отколкото храната и секса. Още, че по-високите хора са по-доволни от живота в сравнение с ниските.
Ако погледнем продължителността на живота в България, условията ,при които живеят днес пенсионерите, питам се, колко от тях достигат върха на щастието?