Веднъж група ученици помолили еди отшелник да им предаде урок разкриващ дълбока мъдрост.
Той се съгласил и ги помолил да уловат няколко паяка.
Хванатите паяци отшелникът пуснал в пещерата си. След няколко дена всичко било покрито с паяжини изтъкани вертикално.
След известно време в ъгъла на пещерата той видял паяжина, която била хоризонтална.
Отшелникът повикал учениците си и им показал паяжината.
– Запомнете, под ударите на житейските ситуации оцелява само този, който не следва сляпо традициите и обичаите, – казал отшелникът, – а търси творчески решения и слуша съветите на сърцето си, дори и да се различават от тези на мнозинството.

Окачването на примамка върху паяжината не е рядкост за паяк от вида Cyclosa. Някои от тях създават „скулпторни автопортрети“ със същия цвят и размер, все едно че са самите те.
Освен това, „чучелата“ отразяват светлината, както и тялото на паяка. Биолозите предполагат, че тези необикновени конструкции са необходими за отвличане на вниманието на хищниците.
При едно от изследванията си, учените открили в паяжината, нещо напомнящо на мъртъв паяк.
Но след като го поогледали по-отблизо, забелязали, че причудливата конструкция, напомняща труп на членестоного е покрита с гъбички. Учените много се изненадали, когато видели чучелото с размери около 2,5 см да се движи.
Оказало се, че тази илюзия от листа, изсъхнали насекоми и всякакъв боклук, обгражда насекомо с много по-малки размери, около 6 мм. Паякът скрит зад своето изобретение  го „управлявал“ с помощта на мрежата си, както кукловод марионетка.
Изследвайки площта от около 3 кв. км, биолозите открили още 25 подобни „марионетки“.
Учените смятат, че те са открили нов вид паяци от рода Cyclosa. Въпреки, че те не са единствени, които си създават чучела, тези членестоноги са първите, които са се научили да ги задвижват.
Учените предполагат, че изкуствените паяци служат за примамка, която се явява част от защитния механизъм.