Пациентите в медицинските заведения, независимо дали са възрастни или деца, не обичат инжекциите, защото придизвикват болка.
Изобретателят от Великобритания Оливър Блекуел обещава да ни избави от болката. Неговото решение е игла за спринцовка с обезболяващ ефект.
Оливър е разработила спринцовка с двойно действие и две игли. Първата игла е тънка като косъм и служи за въвеждане под кожата на обезболяващи вещества и локална анестезиа на мястото на инжектирането. Чрез втората игла се доставя лекарствения препарат в тялото. Тъй като мястото за инжектирането е подготвено от първата игла, то на пациента-страдалед се обещава минимален дискомфорт от инжекцията.
Авторът очаква неговата игла с обезболяващ ефект да се хареса на лекари и пациенти.
Оливър Блекуел е индустриален дизайнер. Обхватът на неговите интереси е широк, от дизайна на селскостопански машини до медицински изделия. Уважаваният изобретател е победител на конкурса „Дизайнер на годината – 2009“. Той не разчита само на новия подход за разрешаване на проблема, но се консултира и с експерти. В случая със инжекцията без болка негови съавтори са професионални лекари.

Канадските учени са разработили електронна бельо, предназначено за предотвратяване на рани при залежаване на парализирани хора и пациенти.
Изследователи от университета на Алберта са създали специално бельо от антибактериални тъкани.  То се използва за направа на тренировъчен костюм.
На гърба на гащите има два отвора, осигуряващ достъп до метална решетка На нея са поставени четири сменяеми електрода, включени към закрепения на пояса миостимулатор –  прибор, който генерира електрически импулси, заставящ мускулите неволно да се съкращават.
Приборът е програмиран да подава 10-секундна серия импулси на всеки 10 минути.
Това е напълно достатъчно да осигури без прекъсване кръвоснабдяване на притиснатата част от тялото и предотвратява образуването на рани при залежаването.
Бельото е наречено Smart-e-Pants. Изпитано е на 25 обездвижени пациента, които са потвърдили безопасността на употребата му. За да се потвърди ефикасността на електроното бельо, са необходими още тестове, които ще продължат най-малко пет години.

Марихуаната въздейства пагубно  върху мозъка.

В хода на изследванията забелязали, че при постоянна употреба на този наркотик, намаляват броя на рецепторите, които вземат участие в такива важни процеси на организма, като концентрация, кординация на движенията, удоволствие, устойчивост на болка, памет и апетит.

Учените са изследвали пациенти, които са отказали употребата на марихуана и забелязали значително увеличаване на рецепторната активност, в тези места където преди това е липсвала. Така те стигнали до заключението, че ефектът е обратим.

Информацията е от голямо значение за разработване на нови методи за освобождаване от тази зависимост.

Горещ юлски ден. Градската болница по сърдечно – съдови заболявания е притихнала. В голяма светла стая, с 5-6 легла, лежат  днес приетите пациенти. До прозореца седи дежурният лекар, от време на време повдига пълната чаша с чай към устните си и поглежда разсеяно навън.
Изведнъж монитора прикрепен към едно от болничните легла записка. Лекарят притича, погледна и изтръпна. На монитора светлата линия подсказва клинична смърт. Няма много време за мислене. В такива случаи се прави само едно. Лекарят с цялата си сила, нанася с юмрук, удар върху гърдите на пациента. На монитора спираловидната линия пое своя ритъм. „О, и този път прескочи“ – помисли си лекарят за пациента. Доволен от добрия изход, той отново отиде при прозореца и продължи да се наслаждава на ароматния чай.
След 15 минути мониторът отново поднови тревожните сигнали. Лекарят поглежда екрана и отново изтръпва. Това е човешки живот, не е шега работа. Приближава пациента, вдига ръка отново да удари болния, когато едва долавя тих, задавен глас: „Докторе, не ме убивайте“!
Оказало се, че поради голямата жега и обилното потене на пациента, един от електродите прикрепен към гърдите му се приплъзнал леко надолу. При удара, той възстановил първоначалното си място. Така се нормализирала и кривата, показваща състоянието на болния върху монитора.
Какво е почувствал лекарят, когато е чул човекът пред него, в клинична смърт, да проговаря незнаем, но вероятно за самият лекар е било нещо шокиращо и абсурдно.
А сега си представете как се е чувствал болният в слединфарктно състояние, лежащ тихо и спокойно на леглото, когато изведнъж усеща силен удар върху гърдите си. Един път, как да е, но ако виждаш това, че ще се повтори? Хубавото в случая е това, че пострадали няма и всичко е приключило благополучно.