Жителите на село Нида се сблъскали с необичайно природно явление.  В реката са се образували огромни снежни топки. Топките са се появили след силен снеговалеж, затопляне и преминалата след това силна буря.

Ръководителят на жилищното строителство и социално развитие на администрацията на село Нида Валери Того разказва:

– Падна много сняг и водата дойде. Край брега се оформиха снежни камъни от лед. Когато започна прибоя, силните вълни започнаха да разбиват снега на парчета и да го изхвърлят на пясъка. Парчетата започнаха да нарастват. И се получиха топки с различни размери.

Диаметърът на топките бил от 10 до 25 сантиметра.

Твърдата структура на месото може да се разруши и без специални инструменти. За механичната обработка може да се използва и обикновен нож.

Чрез него на месото се правят нарязвания напречно на влакната, във вид на мрежа, използвайки края на ножа.

Процесът на разрязване се прави на няколко етапа. Първоначално се нанасят коси нарязвания на една страна, а след това перпендикулярно се правят съответни ленти. Същото се прави и от другата страна на месото.

Дълбочината на нарязванията трябва да бъдат 0,3-0,4 см, но се допускат вариации на по-голямата страна , в зависимост от дебелината на парчето.

Разрезите правят месото не само по-меко, но допринасят за по-дълбоко проникване на марината и подправките в него.

Върви един християнин в гората. Настигнал го човек с каруца. Той качил християнина на каруцата си.

След известно време решили да похапнат. Християнинът извадил от торбата си хляб и решил да отреже едно парче за мъжът, който го возел.

През това време, той усилено мислел: „Как да разкажа на този човек, какво Исус Христос е направил за него?“

Най накрая се обърнал към мъжа и казал:

– Ти, готов ли си сега да умреш?

Мъжът хванал юздите и избягал с каруцата си в гората.

Майката на Кирил много се ядоса, когато разбра, че синът ѝ е бъркал в шкафа без разрешение.

Тя извика сина си, погледна го строго и му каза:

– Кириле, в шкафа имаше две парчета торта, а сега е само едно. Можеш ли да ми обясниш какъв дял имаш ти в тази работа?

– Разбира се, – усмихна се предпазливо Кирил. – Беше тъмно и аз не видях второто парче.

Седяла врана на дървото, а в устата ѝ парче сирене. От там минала лисицата.

– Вранке, ще гласуваш ли? – попитала лисицата.

– Не, – отговорила враната.

И сиренцето паднало.

Враната си помислила: „Ако бях казала: „Да“, нещо би ли се променило?“