Бащата беше толкова ядосан, че строго наказа своето тригодишно мъниче. Проблемът с парите отново го беше стиснал за гърлото, а тя без разрешение нарязала цяло руло хартия за опаковане. И за какво е направила всичко това? За да украси някаква безполезна кутийка.
Без да се обиди на следващия ден момиченцето дошло с подарък за баща си:
– Татко, това е за теб! – казало детето.
Обезкуражен бащата започна да съжалява за вчерашната си невъздържаност. Той отново се ядоса, когато забеляза, че дъщеря му подава празна кутийка.
– Би трябвало да знаеш, че когато правиш подарък, в кутията трябва да сложиш нещо, – каза назидателно бащата. – А ти си ми донесла празна кутийка!
Сълзи замъглиха очите на детето:
– Тя не е празна, аз догоре я напълних с целувки за теб, татко!
Щедростта и любовта на дъщерята поразиха бащата. Той падна на колене, прегърна я и я помоли да му прости. Този безценен подарък той запази. В най-трудните минути на живота си, той си спомняше за целувките и любовта на дъщеря си. Това е по-важно от всички богатства на света, по-значително от всички проблеми и неуредици.

След като научил за награждаването на романа „Старецът и морето“ с Нобелова награда Хемингуй се засмял и казал:
– След романа „От другата страна на реката, в сянката на дърветата“, който единодушно бил отхвърлен от критиката, аз реших до края на живота си да не напиша нито един ред.
След няколко години  той се оказал без никакви пари в джоба и решил бързо да напише нещо, за да си разчисти сметките с кредиторите.
Така се появил „Старецът и морето“.
От тогава се питам: Дали липсата на пари у един писател се явява най-добия източник на вдъхновение?

Инженерите и учените никога няма да изкарат толкова пари колкото бизнесмените.
Ето ви и строго математическо доказателство за това.
1-ва аксиома: Знание – сила.
2-ра аксиома: Време – пари.
Както знае всеки инженер, Мощността (силата) е равна на Работата/Времето освен това, Знанието е Сила, а Времето – Пари.
От тук извеждаме формулата за парите и получаваме:
Парите = Работа/Знание.
Следователно, ако Знанието се стреми към нула, то парите ще клонят към безкрайност.
Извод: Колкото по-малко знаете, толкова повече пари ще изкарвате.
Което и трябваше да се докаже.

В началото на 60-те във Варшава в ресторанта „Под крокодила“ международния майстор по шах граф Казимир Плятер обичал да играе на пари.
Полските играчи не харесвали надутия граф и решили да му дадат урок. За целта се обърнали към Михаил Тал, който цял живот си мечтаел да играе с графа.
– Плятер няма да те познае, – успокоил Тал един от приятелите му, –  защото навсякъде той вижда само себе си.
Михаил направил прекрасен спектакъл. Отначало, както се очаквало, загубил няколко партии, съблазнявайки графа, а после, когато залозите пораснали, го разгромил и го накарал да се раздели с три хиляди злоти, огромна сума за това време.
Парите били спечелени по честен начин, но тази весела „шахматна компания“ успяла да унищожи почти всички резерви на „Крокодила“.
На следващия ден Казимир Плятер гледал по телевизора, как шахматния крал при огромна публика играел няколко партии едновременно.

Учителката усмихвайки се застана с тетрадки пред класа и каза:
– Вчера ви бях поставила задача да напишете съчинение на тема: „Как прекарах лятото“. Като цяло всичко е написано много добре. Изпитах огромно удоволствие от четенето. Ето Дони е написал за почивката си на Червено море и как се е одраскал на един корал. Петър е писал как е покорявал Швейцарските Алпи, изпълнил е цели две страници. Нина, Сами, Недялко и още десетина от вас са писали за екскурзия в Полша. Някои са били 18 дни, а други цели 50 дни. Трима от вас са писали за почивка в Египет, Димитър пък бил в Тайланд. Четях и се наслаждавах – сафари в пустинята Гоби, Канарските острови, Маями………Всичко е прекрасно, но ми се иска да ви прочета откъс от съчинението на Иван. Ето какво пише той:
„Лято е и всички мои съученици са се хванали да помагат в строителството на къщи. Трудно е, но трябва да се изкарат пари това лято. Момичетата плачеха и постоянно се оплакваха от тежкия труд. Диди носи на гърба си цял бетонен бордюр, но не успя да го задържи и си нарани гърба.
Нашият клас участва в построяването на две къщи и ремонта на един дом. На 31 август предадохме и последния обект и се върнахме в училище. Всички укрепнахме, загоряхме и добри пари изкарахме.“
В класа сякаш беше паднала бомба. Муха да бръмне щеше да се чуе. Учителката продължаваше да гледа учениците си и им се усмихваше някак тайнствено и загадъчно.
В междучасието всички се нахвърлиха на Иван и яко го ступаха. Интересно за какво ли…….