Официалният център на Париж, Франция, се намира на площада пред катедралата „Нотр Дам“ .
Между паветата е вграден кръг от плосък сив камък, разделен на четири. Върху тях са изписани думите Point Zero Des Routes De France – Нулева точка на пътищата във Франция.
В центъра му имаше друг кръг от по-светъл камък, в който е изсечено слънце, което  има осем лъча
В много градове по света има отбелязани нулева точка или нулев километър. Това са местата, от които се измерват всички разстояния в този град.
Някои представляват камъни в земята, докато други са табелки или монументи.

При посещение в Париж у туристи, предимно японски, се наблюдава Парижски синдром. Психично заболяване, което се характеризира с поява на световъртеж, халюцинации, деперсонализация и други.
Причина за синдрома е несъответствие между идеалния образ за Париж и неговите жители, представени в японските списания и реалността.
Ефектът се усилва и от културната бариера, която се състои главно в голямата разлика от начините на поведение и комуникация при японците и французите.

Стволовите клетки могат да останат живи в човешкото тяло, най-малко 17 дни след смъртта. Това свойство ги прави изключително ценни за използване при лечение. Тези мощни клетки са малко. Малки количества има в тъканни проби от пациентите и в повечето случаи те трудно се разграничат от други видове клетки. По този начин, учените проучват нови начини за получаване на стволови клетки и повишаване на жизнеспособността на тези, които са вече получени.
Предишни изследвания са показали, че стволовите клетки могат наистина да оцелеят в продължение на два дни след смъртта, но изследователи смятат, че трупът е „бедна къща“ за всички клетки, няма достатъчно кислород и хранителни вещества, необходими за клетките, за да останат живи. Въпреки това, патологът – неврологът, Фабрис Кретиен от Института „Пастьор“ в Париж и колегите му са били озадачени от наблюденията си относно това, колко дълго стволовите клетки могат да оцелеят, когато лицето е починало.
Учените изследвали материал, получен 17 дни след смъртта, но се предполага, че това не е граница, която стволовите клетки могат да достигнат.
Трупове са били съхранявани при температура от 39 градуса F (4 ° C), за да се предотврати разлагането на тъканите. Изследователите са идентифицирали стволови клетки от скелетната мускулатура, която свързва костите със скелета, в контраст на сърцето и други вътрешни органи. Изглежда стволовите клетки са способни да оцелеят при пълно отсъствие на кислород. Тези клетки са устойчиви на екстремни и неблагоприятни условия и са се запазили до 17 дни след смъртта.
Изследователите също са получили жизнеспособни стволови клетки при мишки 14 дни след смъртта. Тези клетки са функционирали нормално, след като са били трансплантирани в мишките, които са живи, което спомогнало за възстановяване на увредени тъкани.
От получените резултати може да се предположи, че старите органи могат да станат доставчици на стволови клетки за лечение. За клинична употреба, не е необходимо да се чака толкова дълго. За да се получат стволови клетки от мъртви тела, са достатъчни няколко часа след смъртта.
Тези стволови клетки при мишки и мъртви човешки тела са били в състояние на сън, защото са срещнали изключително намаляване на метаболитната активност. Изследователите отбелязват, че за първи път виждат стволовите клетки в състояние на покой. Те предполагат, че химическите вещества, отделяни след смъртта, ниските нива на кислород и хранителни вещества или комбинация от всички тези фактори може да въведе стволови клетки в състояние на покой, което им помага да оцелеят в продължение на една седмица.
По-доброто разбиране на състоянието на клетките може да доведе до нови начини за поддържане на стволови клетки за по-дълъг период от време, особено за терапевтични цели. Те биха могли също да хвърли светлина за настъпилите изменения, тъй като клетките като цяло отговарят за травми и други наранявания.

Трудно е да си представим пътешествие в Париж без Айфеловата кула.
Създадена е от инжинер Густав Айфел през 1889 г. За Светпвното изложение на Марсово поле тя е трябвало да бъде само временна декорация.
Кулата е придизвикала възторг у туристите, но парижани се отнасяли към нея скептично. Айфеловата кула в Париж е често критикувана, но след сто години се е превърнала в най-голямата забележителност на Франция, без които не можем да си представим Париж.
От Айфеловата кула може да се види всяка точка на столицата. Тя достига на височина до 320 метра. Теглото й е 10100 тона. За нея са изразходвани 40 тона боя. Кулата се обновява на всеки 4 години.
Айфеловата кула се състои от три нива, които могат да се изкачат по стълбите или с асансьор. На първото ниво се намира ресторант „Altitude 95“. Изкачвайки се на второто ниво, достигащо 57 метра, може да попаднеш в знаменития ресторант „Жул Верн“. Тук има поща и кино.
Третото ниво е разположено на височина 237 метра. То може да побере наведнъж 800 човека. От тази височина , в ясни дни, се открива панорамна гледка на Париж в радиус от 72 километра.

Платиноиридиевия еталон на килограма бил направен през 1889г. и се съхранява в Париж под стъклен похлупак.
За съжаление всяка година еталона губи от теглото си. През всичките тези години е загубил 3,6 милиграма, което съвсем не е малко.
За сега са решили да заменят „съмнителния“ еталон с по-точен. Международният комитет е дал срок това да стане до 2011г.
Сред предложенията са абстрактни величини, от рода на фиксации на постоянна планка или симпатични балончета от изотопа на силиция с постоянно число атоми.