Това направо си е било класически киберпънк.  Бъдещето е пред нас. Край град Вернон Британска Колумбия е станал инцидент.

Местните жители видели как прелетял странен механизъм с парашут. Той направил аварийно кацане в едно дърво близо до училището.

Оказало се, че това била експериментална летяща машина, от която до сега съществуват само пет екземпляра.

Устройството е комлектовано с автомобилен двигател и може да се движи по пътищата. За да излети или кацне му е необходима писта дълга 100 метра. Развива скорост 160 км/ч по шосе, а във въздуха 65 км/ч.

За сега конструкторите са получили лиценз за полет и изпитват апарата преди продажбата.

Много хора си живеят спокойно, но на някои това не им е достатъчно. Какво може тогава да премахне напрежението им? Трябва им нещо, което да спира дъха и да се озовават на ръба на емоциите си.
Да вземем например, бейсджъмпингът. Един от най-популярните екстремни спортове на деня. Въпреки това, този спорт е изключително непопулярен в България и засега у нас само един човек го практикува. При него можеш да получиш травма, наранявани или да се разделиш с живота.
Негов „прародител“ е парашутизмът, но за разлика от него в този вид спорт, можеш да скачаш не само с парашут, но и от скали, от покриви на високи здания, от заводски комини….
Скоковете им са опасно близо до площадката за скока. Това изисква съответни промени в екипировката. На първо място парашутът не е същият. Той е по-малък, отваря се по-рязко и бързо, и няма резервен.
Когато височината е малко по-голяма, бейсджъмпърите обличат костюм, който приличат на летяща катерица. Той представлява дреха от специална материя, която като разперите крака и ръце, се създава нещо като ципи между тях. Това позволява на тялото да се движи почти хоризонтално, което ви осигурява по-дълго време за свободно падане, нещо като пикиране.
Този спорт е много опасен, тъй като всеки малък проблем, възникнал във въздуха, може да се окаже фатален, независимо от опита и добрата подготовка. В някои страни е забранен чрез закон.

26 февруари 1955 г. Калифорния, САЩ.
На летецът изпитател Джордж Франклин Смит му предложили изпитателен полет на нов реактивен самолет, който можел да лети по-бързо от звука. Той обичал изпитателните полети с мощни машини. Затова си казал: „Разбира се, че ще летя с него. Едва ли ще ми отнеме повече от 45 минути.“
Бил без защитен костюм. Когато излетял забелязал, че контролните уреди не се движат съвсем свободно. Но той не се притеснил, нали на предварителните проверки всичко било наред.
Минути по-късно минал звуковата бариера. Тогава самолетът забол нос надолу и контролните уреди отказали. Падал към земята със свръхзвукова скорост.
Гласът от слушалките крещял:
– Скачай с парашута, Джордж! Изчезвай от там!
Скоростта растяла, а Джордж като обезумял викал:
– Контролните уреди блокираха, падам право надолу!
Имал секунда да напусне самолета или да умре.
На около 2100 метра под него блестяло синьото море, окъпано в слънчева светлина. Джордж изскубнал облегалката и изтласкал остъкления капак на пилотската кабина. Вътре нахлул яростен вихър. При тази скорост стихийната сила на въздуха го приковала към седалката. Той с мъка протегнал ръка. Докоснал с пръсти катапулта. Нямало време. Опасността приближавала.
До тогава всички летци, скочили с парашут при свръхзвукова скорост, били загинали.
С изпънати пръсти Джордж сграбчил ръчката. Мощна експлозия го изхвърлила от пилотската кабина.
Ударила го въздушна вълна. Всичко наоколо се завъртяло. За няколко секунди обувките, чорапите, часовника и каската се откъснали от него и полетели към земята. Той кървял и бил много уплашен.
Падащото му тяло било като перце. Чуло се рязко изплющяване. Парашута се отворил и го задържал. Летежът му се забавил. Джордж почуствал, че пропада в мрак. Не изпитвал никаква болка. Тялото му паднало в морето и започнало да потъва.
Двама рибари станали свидетели на главоломното гмуркане. Те с голямо усилие успели да изтеглят тялото на летеца. Единият от тях погледнал удавника и със съмнение поклатил глава:
– Няма смисъл. Той е мъртъв.
Но Джордж Смит бил още жив….
На Военовъздушните сили им трябвало цял месец, за да извадят отломките на катастрофиралия самолет. Все още никой не знаел какво е причинило злополуката.
Но учените имали възможност да проучат полумъртвото тяло на клетия Джордж. И ето какво установили.
Когато Джордж катапултирал, скоростта му засилила действието на гравитацията. Всяка част от тялото на летеца станала 40 пъти по-тежка. Дори и кръвта му станала по-тежка за кратко време. Тя бликнала от кръвоносните съдове Това придизвикало множество натъртвания на тялото му. Той бил така контузен, че главата му се подула и заприличала на футболна топка. Клепачите на Джордж кървели.
Пилотът прекарал седем месеца в болница. Възстановил се напълно и отново започнал да лети. Той бил един от най-щастливите пилоти на света, преживявайки най-лошия кошмар на летците, да паднат от небето.

През 2005 г. американката Шейн Ричардсън направила първия си скок с парашут.
И основният и запасният парашут се отворили неправилно, което довело до неконтролируемо въртене и падане със скорост 80 км/ч.
Шейн получила множество фрактури на черепните кости и други части на тялото, но успяла да оцелее.
Освен това в болницата научила, че е бременна. Въпреки това  детето, което се е родило, е било напълно здраво.

Британският каскадьор Гари Конър скочил без парашут от борда на хеликоптер, който летял на височина от 730 метра.
Така, Конъри станал първият човек, който скача без парашут от подобна височина.
За да скочи 42-годишният каскадьор от Оксфордшир си е направил специален костюм, имитиращ криле. Преди да го направи Конър наблюдавал как големите птици използват опашката си за регулиране на полета. След това каскадьорът усъвършенствал своя костюм, като скачал от планините и скалите в Италия и Швейцария.
Освен това на земята били поставени 18,600 картонени кутии, върху които Конъри се приземил.
– Толкова меко и толкова удобно е. Моите изчисления са напълно точни, за което се радвам – казал каскадьора след като се приземил.
Съпругата на Конър след скока казала, че  чувства облекчение. Нали вече всичко е свършило. Двойката има две деца.
Конър  за първи път скочил с парашут на 23 години, когато служил в армията. След това станал професионален каскадьор, изпълнявайки през своята кариера повече от хиляда скока от въртолет, а също и от различни здания като Айфеловата кула, колоната на Нелсън и Tower Bridge.  Той е бил дубльор на Гари Олдман, Хърт Джон и Роуан Аткинсън и е работил в такива филми като „Батман в началото“ и „Индиана Джоунс“.