През 1968 г. е основана корпорация Intel, започвайки своя жизнен път с разработка на микропроцесор Intel 4004. Алан Кей се опитал да „изобрети бъдещето“, като решил да реализира идеята за преносим компютър, която трябвало да има размери на банкнота и да съхранява в себе си цялата необходима за потребителя информация.
През 1979 г. по заявка на НАСА било представено устройство “Grid Compass”, предшественик на съвремените лаптопи.
Неговият създател Уилям Могридж, станал първият човек, опитал се да въплъти идеята на Алан Кей в краен продукт дотолкова, доколкото са позволявали технологиите по това време.
В “Grid Compass” запомнящото устройство се състои от цилиндрични магнитни дискове, имащи капацитет 340 килобайта, памет която е била огромна за това време.
Корпуса на устройството е бил от магнезиева сплав. Дисплея  бил на капака. Той бил електролуминисцентен. За сърце на Grid Compass  е послужил процесор Intel 8086, с тактова честота 8 MHz.

Старостта не е радост, нали? Това изглежда толкова очевидно, че едва ли някой би си помислил да спори. С възрастта тялото отслабва, влошава се паметта и други когнитивни функции, и в главата пълзят тъжни размисли за „вечността“. Със задълбочаване на старостта, тези симптоми стават по-силни.
Не е задължително депресията, тревогите и влошаването на психическото състояние да съпровождат старостта. Психолози от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвали повече от хиляда човека на възраст от 50 до 99 години. Учените искали да разберат как тези хора се отнасят към възрастта си. Дали са тъжни поради нея или са радостни. Трудно е да се повярва, но възрастните са много по-оптимистично настроени, отколкото може да се очаква.
Въпреки лошото физическо състояние, те могат да се радват много повече, отколкото хората си мислят.
Психолозите вземе предвид, разбира се, такива неща като наличието на хронични заболявания, грешки в паметта, и т.н. Ако човек се отличава с по-голяма психологическа стабилност и гъвкавост, то той не тъгува по повод своята възраст, дори и със значителни проблеми във физическото здраве и познавателните способности.  Ако устойчивостта е слаба, то такъв човек възприема възрастта си като трагедия. Това води до склонност към депресия. И колкото тя е по-силна, толкова човек по-трудно възприема възрастта си, дори да е в добро физическо и психическо състояние.
На отношението към старостта влияят степента на образование, семейното положение и т.н. Въпреки това, решаващи са се оказали психологическите черти на личността. Те могат да направят от стареца жизнерадостен оптимист, независимо от физическото състояние.
С други думи, въпреки че отношението към възрастта се определя от схващането на долната част на гърба, кръвното налягане и шума в главата, в голяма степен това зависи от субективната нагласа.
Щастливата старост се обезпечава не само с много пари и деца, а и с по-възприемчиво отношение към настъпващата „възраст“.

Дълго време учените смятаха, че усилената работа на мозъка може да бъде нарушена поради растежа на нови клетки.
През 1998 г. шведски учени са изяснили, че клетките на мозъка могат да се възстановяват. Центровете за обучение и папет в мозъка, могат да създадат нови клетки.
Освен това американски учени са открили процес, позволяващ да се създават копия на ембрионални стволови клетки, които могат да се трансформират в клетки на мозъка.

Вземете вселената и я умножете с едно неизвестно число. Вземете всички светове и ги умножете по безкрайност и ще получите отговора. Място ще се намери за всички и завинаги.
Ще се появи необходимост от безкрайни стимули и възможности. И всеки свят ще предлагат толкова много стимули и възможности, че даже вечният човек няма да може да ги изчерпи напълно.
Но и това не е всичко. На наше разположение ще бъдат безкрайното време и безкрайното пространство, ще се появят нови отрасли на техниката, нови области на науката, нови философски учения и на безсмъртния човек никога няма да му се наложи да скучае поради липсата на работа и идеи.
Как ще използувате безсмъртието, ако го получите?
То ще ви помогне да запазите силата си. Дори вашето племе да не е голямо и раждаемостта да не е висока, то няма да спре развитието си, никой няма да умира.
Безсмъртието ще позволи да се запазят талантите и знанията. Ще можете да разчитате на цялата сила, на всичките знания и таланти на всеки член от племето си. Нали умирайки, човек отнася със себе си не само това, което е научил, но и бъдещите си знания.
От колко неща се е лишило човечеството, защото някой е умрял с десет години по-рано? Някои знания могат да се възстановят с последвалите работи на други хора, но някои ще бъдат загубени завинаги. Някои мисли няма да възникнат никога вече, както и някои схващания няма да изкристализират никога.
В обществото на безсмъртните такова нещо не може да се случи. Можете да черпите знания от всякъде, имате наследствена памет, технически знания, позволяващи ви да произвеждате вечни неща, а сега, към всичко това се прибавя и безсмъртието.

Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.