Град Шибам се намира в южната част на Арабския полуостров. Той се смята за най-древния град с „небостъргачи“.
Фантастичният мираж, който се разкрива пред изморения пътник, се появява заради розовите и белите домове, които заобикалят горичката от финикови палми.
Само, че това не е мираж, а древния град Шибам, който е на две хиляди години. Той е бил столица на древното царство Хадрамаут. Намирал се е на кръстопът на керванските пътища. С времето тези търговски пътища загубили своето значение. След разрушението на Марибската язовирна стена, чудо на древната инженерна мисъл, града загубил „голямата“ вода.
Въпреки това градът не загинал. Опасявайки се от набезите на бедуините и нежелаейки да заемат много място в оазиса, гражданите изградили дом крепост.
Най-долния етаж бил изграден от дебели и здрави стени. Тук бил добитъкът и се съхранявали запасите. Горните етажи били предназначени за многочислените семейства. Височината на постройките достигала до девет етажа. Забележете, това е било през 16 век.
Традициите да се строят подобни домове се е запазила и до днес.

Пустинята може да ти изиграе всякакви номера. Тя може да те подлуди от жажда.
Представете си следната ситуация. Водата свършва, а ти искаш отчаяно да пиеш. В същия миг съзираш оазис. Спасен си. Така ли си мислиш?
Колкото по-бързо вървиш към него, толкова оазиса се отдалечава. Така е, защото в действителност не съществува. Няма го. Това е мираж. И е напълно влудяващо.
Какво става? От къде се появи тогава?
Близо над земята има пласт топъл въздух, който е притиснат от пласт студен въздух. Тези пластове пречупват светлината идваща от небето, за това ти се струва, че виждаш освежаващо, искрящо на хоризонта езеро. Прекрасно. Всъщност обаче това е отражението на небето.
Нещо по-лошо, изглежда оградено от сенчести палми. Съжалявам, но това е пак номер на светлината.

Стеблата на лук се нарязват на ленти, но не до края. За всяка палма са необходими три такива на брой. Луковите стъбла трябва да се избират така, че всяко следващо да има по-голям диаметър.
Така нарязаните стъбла от лук  се вмъкват едно в друго, като се оставят нарязаните ленти да падат свободно.
На шишчета или сламки за коктейл се нанизват достатъчен брой маслини. На върха на полученото стебло се поставя оформената от лука корона на палмата.
За да не падат палмите, те трябва да се вмъкнат в нарязана ряпа или краставица поставена отдолу.