През 1827 г. главата на Алжир ударил френския посланик с палка за мухи по време на разгорещена дискусия, заради неплатени дългове.

Това е било повод да нахлуят френски войски в Алжир след три години и последвалата окупация за повече от 100 години.

4/5 от цялата територия на страната е заета от пустинята Сахара.

Трябва да се отбележи, че 93% от населението на държавата живее по крайбрежието.

През 1968 г. страната се е оттеглила от НАТО.

Сбогуваха се в хотела. Бяха се прегръщали със сълзи в очи. Заспаха с преплетени тела. Времето им бе изтекло. Бяха си казали всичко, което трябваше да и кажат.

Сутринта се държаха мълчаливо за ръка. От време на време се споглеждаха.

Елена се опитваше да запечата всяка оставаща им секунда в паметта си. От представата, че скоро ще се лиши от близостта и присъствието на този мъж, сърцето ѝ се свиваше.

„Как ще живея без него? Без гласа и смеха му?“ – тревожно се мяташе мисълта в главата на Елена.

Той бе част от нея и тя от него. Животът им в бъдеще ще бъде като песен без мелодия, река без вода.

И двамата знаеха, че са един за друг, но обстоятелствата бяха против любовта им. Случи се да се срещнат на неправилното място и в най-неблагоприятното  време.

Бързият влак стоеше на първи коловоз, готов да потегли. Навсякъде около тях хората изпращаха близки и познати.

– Какво ще правиш след като се прибереш? – попита Елена.

– Ще работя, – неохотно каза Филип. – Когато работя не мисля за нищо друго освен за работата си, ……. но ще бъда най-нещастния човек на света.

Елена му се усмихна:

– Щастлива съм, че те срещнах. Ти си най-прекрасният подарък, който съм получавал до сега в живота си.

Железничарят се готвеше да вдигне палката. Филип с натежали като олово крака, които не искаха да се откъснат от земята, отвори вратата на вагона и се качи във влака.

Елена го гледаше мълчаливо. В очите му грееше такава нежност, се сърцето ѝ се сви от болка.

– Бих искала да ти кажа още нещо, – прошепна Елена, – ти не беше прав.

– За какво? – с недоумение я погледна Филип

– Че не знам колко ме обичаш.

– Защо ми го казваш чак сега? – изтръпна Филип.

– Защото не съм го разбирала ясно, както в този миг. Ти ме обичаш прекалено много, иначе не би ми позволил да остана тук и да направя това, което мисля за правилно, – гласът ѝ се задави в сълзи. – Ако ме обичаше по-малко щеше да ме принудиш да дойда с теб.

Тя обхвана лицето му с двете си ръце и го целуна за последен път.

– Ти си всичко, което имам на този свят, – тиха каза Елена.

– Сбогом! – с натежало сърце каза Филип.

– Сбогом!, – прошепна Елена.

Последно докосване. Тя се откъсна от него и се отдалечи с бързи крачки, без да се обръща. Елена се смеси със тълпата и се изгуби от погледа на Филип.

Влакът тръгна. Елена спря и седна на близката пейка. Покри лицето си с ръка и заплака……

Една жена чула шум в кухнята и влязла да види какво става. Заварила мъжа си с палката за мухи да дебне вътре.
– Какво правиш? – попитала жената.
– Трепя мухи, – отговорил мъжът.
– И уби ли някоя? полюбопитствала жената.
– Да, три мъжки и две женски.
Заинтригувана жената попитала:
– И как можа да ги разграничиш, кои са мъжки и кои женски?
– Много просто, – отговорил мъжът. – Три бяха на бирата и две на телефона.

Директорът на една компания заболял, но той имал билети за концерт. Желаейки да зарадва своя заместник, той му дал билетите.
На другия ден получил доклад, в който било написано:
Като част от моята работа, аз бях изпратен от вас на концерт, на който главното произведение беше Незавършената симфония на Шуберт. Въпреки, че по мое мнение не трябва да се прима незавършена работа, проследих изпълнението и по-надолу описвам някои съществени недостатъци, които забелязах.
1. Първият и главен недостатък се заключава в това, че всичките 22 музиканта в оркестъра свирят една и съща мелодия! Това показва, че някои укривайки се зад другите, изобщо не работят. Мисли, че повечето от тях могат да се уволнят.
2. Човекът на ударните инструменти почти през цялото време нищо не прави. Предлагам да се отбелязва, точно колко време работи. Така ще му се заплаща само отработеното време.
3. Много откъси се повтарят многократно. Няма никакъв смисъл в това обоя да повтаря частта, която флейтата  току-що е изсвирила. Ако тези повторения се премахнат, цялата симфония може да се просвири за 20 минути, вместо за 2 часа.
4. По повод на оборудването, обърнах внимание на стандартизацията на инструментите, особено на струните. Има големи и малки цигулки, такива, които се държат под брадата и такива, които се опират на земята. Мисля, че стандартизацията относно големината може да помогне, както на свиренето, така и за разходите по подържането на оборудването.
5. Диригентът, най-отговорният служител, не е просвирил нито една нота през целия концерт. Той показва пълно пренебрежение към публиката, като през цялото време стои с гръб към нея. В повечето случаи той заплашва подчинените си с палка, практика, която трябва непременно да се забрани. Аз бих го пуснал в отпуск.
6. Смятам, че ако уважаемият господин Шуберт беше избегнал по-горе споменатите забележки, би могъл успешно да завърши своята симфония.