Празниците наближаваха. Хората пазаруваха не на шега. Всеки бе натоварен според това, което бе определил за важно в дома си, приятелите и близките си.

Един мъж вървеше пред Кольо. Той бе натоварен с множество пакети и найлонови торбички.

Изведнъж мъжът се спъна и падна. Всичко, което носеше се разпиля край него.

Преди Кольо да реагира, двама младежи му се притекоха на помощ и го изправиха, след което му помогнаха да събере всички пръснати пакети и торбички, но ….

Кольо забеляза, че на тротоара лежи портфейл.

– Вероятно е паднал от джоба на този мъж, – предположи Кольо. – Трябва да го настигна и незабавно да му го върна. Може да се притесни, ако бръкне в джоба си и не го намери там.

Кольо взе портфейла и хукна след мъжа, викайки:

– Господине, господине ….

Наоколо бе доста шумно, но Кольо продължаваше да си пробива път между множеството хора и да вика:

– Господине, господине изпуснахте ….

Най накрая мъжът го чу и се обърна.

Кольо му подаде портфейла.

На лицето на мъжа се изписа огромно облекчение и благодарност.

Хуманитарната помощ за жертвите на стихийното бедствие не достигнали местоназначението.
Европейски журналисти публикували шокиращи и скандални материали за това, че храни предназначени за хуманитарна помощ за жертвите на тайфуна във Филипините, по някаква странна причина се появили по рафтовете на супермаркетите в Манила.
Съответна информация, публикувана в издание „The Mail“, настоява, че храните, внесени от Великобритания не са били разпределени за жителите на региона, засегнат от бедствието. На първо място, става дума за готови за консумация хранителни пакети, които сега могат да бъдат закупени в магазините на Манила. Същите хранителни пакети за жертвите на тайфуна, могат да бъдат закупени и в онлайн магазини.
Източниците настояват за анонимност, поради страх от репресии от власти. Те твърдят, че ръководството на Филипинските острови е извлякло големи печалби, а жертвите от бедствията получават само една малка част от международната хуманитарна помощ.

Малко момиченце, чийто баща бил войник, се премествало на друго място. То седяло на летището сред оскъдното имущество на семейството си.

На момиченцето му се доспало. То се облегнало на пакетите и чантите и затворило очи.

От там минала една възрастна жена. Спряла и го погалила по главата.

– Бедно дете, – казала тя. – Навярно си нямаш дом!

Детето я погледнало учудено.

– Ние си имаме дом, – казало то. – Просто нямаме къща, в която да го сложим.