Интересът да се създаде плазмен панел не е от вчера. През втората половина на миналото столетие са се опитвали да получат изображение на табло, състоящо се от прозрачни елементи, напълнени със специален газ. Но тогава не са могли да създадат пиксели със малки размери.

Екранът бил голям и тежък, а изображението било размазано и неясно.

Първият плазмен дисплей бил създаден през 1964г. в щата Илинойс. Първите плазмени телевизори били много сложни за производство, от тук дошла и високата цена и малкото им приложение в бита.

През 1933г. фирмата Fujitsu пуснала цветен плазмен панел с размер 21 инча, а през 1995г. 42 инчов. Скоро и други японски компании като Fujitsu-Hitachi Plasma Display,NEC,Pioneer,Hitachi и Mitsubishi  започнали производство на собствени плазмени телевизори. Днес на пазара такава техника е представена от компании, като Samsung,Lg,Philips,Toshiba,Thomson.

Всяка година се появяват все нови и нови модели. Постоянно се усъвършенстват технологиите за производство на плазмени панели, повишава се качеството и надежността им, а от там се намалява и цената им. Освен достъпна цена тези телевизори имат и редица предимства, като плосък екран, тънък корпус, висока контрасност на изображението, широк зрителен ъгъл, устойчивост на изображението спрямо въздействието на магнитно поле.

Безспорно плазмените телевизори имат точно и ярко изображение, което ги прави най-търсените на пазара.

През март тази година на китайския пазар ще бъде представен първият компютър в света, които може да бъдат носен като очила. Той е лишен от обичайния корпус и монитор LCD. Въпреки това остават традиционната мишка и клавиатура.
Микрокомпютър, който си слага потребителя като очила, едновременно изпълнява две функциите на монитор и системното устройство. Възможността да се комбинират две такива обемисти компонента в едно е голямо постижение на разработчици.
Въпреки че компютърните очила изглеждат като спортни слънчеви очила с лъскаво стъкло, през тях потребителят вижда не света, а виртуален образ.
Устройството използва два микродисплея разработени по технология на AMOLED. Тези монитори са много тънки. Голяма част от пространството вътре в устройството има дебелина само 3.8 см. В него са поместени миниатюрните компоненти на компютъра.

На токийския рибен пазар Цукидзи  е проведе първия търг, на който бил представен поредния рекорд. За риба тон тежаща 269 кг купувач е платил 736 хиляди долара.

Притежател на този ценен товар е станал собственик на вериги от токийски ресторанти за суши.

Той е изразил надежда, че покупката до известна степен би могла да помогне да се възобнови покупателния бум в Япония, преживял през миналата година тежко стихийно бедствие.

В Япония този вид е известен като „черна риба тон“, а познавачите на суши за по-кратко са го нарекли „черния диамант“.

Изобретение работещо на принципа на химикалката официално датира от края на 19 век. Патента е на Джон Лауд, а през 1916г. на Ван Вечтен Райзберг.

В края на 1930г. унгарският журналист Джозеф Ласло Биро е запатентовал химикалка приличаща на съвремената. Той бил не само журналист, но и изобретател. Причината за да я конструира е била, че трябвало много да се пише, а това изисквало много пера и мастилници. Голяма проблем били и петната, които оставали върху хартията.

Изобретението изглеждало многообещаващо относно заплащането му. Почти веднага патента за производство на такива химикалки бил изкупен от военно въздушните сили на Великобритания за тяхните пилоти.

Пребиваващият в Аржентина Биро преригистрирал свой патент и го продал за 1 милион долара на компания Eversharp. Аржентинската компания е започнала първа в света серийно производство на химикалки за всички. Търговията в страната, с този вид химикалки, била перфектна: ниска цена, практичност на новото устройство и много купувачи.

Американският дистрибутор Милтон Рейнолдс, който пътувал до Аржентина, случайно купил няколко химикалки на улицата. Проницателността на Рейнолдс му подсказала каква голяма печалба може да се извлече от тези малки неща, особено ако се продават в големи количества. Той направи запитване и научил, че изобретението е патентовано от унгарски журналист само за две страни. Най-големият и богат пазар в САЩ, не е затворен за всякакви патенти и Рейнолдс побързал да запази пазар за себе си.

През 1943 г. той патентовал химикалката в САЩ и започнал масовото ѝ производство. Успехът му бил огромен. Само за един ден в магазин на  Джимбела в Ню Йорк били продадени 10 хиляди химикалки. Смешното е, че първите купувачи били привлечени от рекламата, която казвала, че новата писалка може да пише под водата.

Изобретението не е изчерпало своя потенциал днес. През 1958г. французинът Марсел Бик усъвършенствал модела и получил свръхевтини химикалки. Това сложило началото на BIC Corporation,  която сега контролира една трета от пазара на химикалки в САЩ.

Руската библейско общество е предоставило нестандартен руски превод на Библията. Новият вариант е причинил разгорещени дебати сред православните християни. Широка е гамата от мнения. От „Още повече преводи и по възможност различни!“ до „Предлагат ми книга, с която мога само да си запаля печката“.
Авторът на нов превод на Библията е филолога Валентина Кузнецова, магистър по теология. В продължение на много години тя е духовна дъщеря на Александр Мень. В средата на 80-те години на миналия век, Александър ѝ е дал благословията си, да преведе Синодалната Библия на обикновен, ежедневно използващ се език. За много руски граждани синодалния превод се е оказал тежък и неразбираем.
Когато Валентина Кузнецова се заела с превода, свещеникът се опитал всячески да помогне на своята духовна дъщеря. Преводът бил завършен в началото на този век.
Текстът е подложен на сурова критика. Митрополит Иларион Алфеев казва, че когато четял текста на този превод, имал чувството, че не чете Свещеното Писание, а присъства на скандали в някоя обществена квартира. Според него Свещеният текст се свежда до езика, характерен за някой пазар или с други думи казано на кухненско ниво.
В текста има много неточности, пропуски, перефразиране, на места прилича повече на „преразказ“, отколкото на транскрипция на говорим език. Например, думите на Павел: „А благочестието със задоволство е голяма печалба“ 1 Тим. 6:6 е преведено така: „Да, религията е наистина голям доход, но само за хора, които могат да се задоволи с това, което имат“. Когато неточността на превода се умножи със слабото владеене на руския литературен стил, резултата е напълно разочароващ.
След дълго проучване на новият превод на Библията, Руското библейско общество го е публикувал, като „Библията за домакини“, наложил се като „Добрата новина“.
Избора, дали да се чете Евангелието изобщо, в класическият му вид или като произволен преразказ за домакини, принадлежи единствено на читателя. Единственото, което можем да кажем, че така известния превод „Добрата новина“, Руската Православна църква е отказала да използва.