В парка дотича Таня, четиригодишно момиченцв с палави плитки на главата. С нея се запознахме преди два дена, Личицето й бе грейноло, а устата й не спираха да говорят.
Спря до мен, хитро ме погледна и каза някак тържествено:
– Вчера ми купиха красива рокля. Познай в какъв цвят е!
Започнах да изброявам всички възможни цветове, но малката палавница постояно поклащаше глава, давайки ми да разбера, че не съм уцелила правилния цвят.
– Е, подскажи ми поне първата буква, – примолих се отчаяно.
Малката хитруша ме погледна загадъчно, ококори очи и тържествено каза:
– Започва с буквата „ф“, – наслаждавайки се на моето недоумение.
– Фиолетов, – нерешително попитах.
– Не, -в това отрицание съ съдържаше тържество и победен вик.
Въздъхнах печално, наведох глава и казах:
– Предавам се! Какъв цвят има новата ти рокля?
– Фкутийков, – радостно извика Таня.
Навярно роклята и бе от някакъв кариран плат, но аз така и не успях да отгатна цвета.

Изумително и такова нещо има в тялото ни!

Именно поради този орган при повече от хората по време на мелодрами се появяват сълзи.

Обикновено човек коментира това така:

– Прашинка ми падна в окото…..

Този орган се активира при мелодрами или наличие на малки частици прах във въздуха.

Резултата се изразява в незначително сълзене на очите.

Африканците изразяват почитта си към вожда, като целуват земята, по която ходят.

Обичая да се затвърждава съпружеската вярност с целувка, идва от Русия.

Римляните, когато се поздравявали, целували очите си. За разлика от руснаците, които се целуват по очите при раздяла.

На някои места целувката се смята за престъпление. В американския щат Индиана и до сега съществува закон, който гласи: „Мъж със мустаци е забранено да целува човешко същество“. В щата Канектики е забранено да се целува жена по Великден. А на Седар Рапид, щата Айова, щерифът може да затвори всеки, който целува непознат.

Довели в училище нов ученик, който бил изгонен от три други учебни заведения.
На първият урок влязъл един учител, погледнал новия и си помислил: „От къде ги вземат тия…“
Следващия час дошъл друг учител. Виждайки новия, казал гневно:
– Не ти ли стига вече…..
Третия час влязъл следващия учител.
– О, имаме нов ученик, – зарадвал се той.
Пристъпил към новодошлия, стиснал му ръката, погледнал го в очите, усмихнал му се и казал:
– Здравей…. Чаках те!

Настрадин за първи път попаднал в града. Блуждаел по улиците и се разходил по пазара. Погледът му първо се спрял на магазин за хранителни стоки, не знаел какво продават там, за това влязъл в него.

Там видял един седящ човек, а около него дървени кутии със стафиди, праскови, бадеми, фъстъци и всичко най-вкусно на света. Но човекът не ядял от тези деликатеси.

Настрадин първо си помислил: „ Може би този човек е сляп и той не може да види, какви хубави неща са сложени пред него.“

Приближил се към седящия мъж и се убедил, че мъжът вижда. Постоял малко и помислил. Решил, че вероятно сляп се е родил. Гледа, но не вижда.

За да се убеди, че е прав. Настрадин дошъл близо до бакалина и насочил към очите му два от пръстите на ръката си. Тогава мъжът се развикал:

– Какво правиш? Едва не ми извади очите.

Настрадин се изненадал:

– Нима ти виждаш?

– А защо да не виждам? – попитал мъжът. – Ако ти виждаш, защо аз да не виждам?

– Ако ти виждаш, защо не ядеш?

– Ако ги изям ще си причиня вреда.

Като го чул, Настрадин грабна шепа стафиди и бадеми и започнал да ги тъпче по джобовете си.

– Какво правиш? – попитал бакалинът.

– А на теб какво ти пука? – казал Настрадин. – Нека вредата бъде върху мен.