Навярно често сте се срещали с такива неща като очила и контактни лещи. Не веднъж сте използвали бинокли и телескопи. Тези прибори са дело на хора занимаващи се с оптика.

Оптиката се занимава с въпроси свързани с видимостта. Ако човек вижда лошо надалеч, образ трябва да се приближи, а ако има проблеми с виждането на близко, изображението трябва да се отдалечи. Това става с помощта на лещи, които се поставят на очилата или директно в окото.

Има още едно изделие на оптиката, за което трябва да й благодарим. Това е лупата. Особеността на лупата се състои в това, че тя може да приближава и отдалечава образа в зависимост от това, от коя страна чрез нея гледаме. Тя се използва от човек, който не носи очила или просто не иска да носи такива, но когато пожелае да чете взима я в ръка и тя си свършва работата. Вероятно сте наблюдавали как бижутери и други майстори под лупа са разглеждали най-дребните части на предмета.

Сега дизайнерите Sarah Gao и Beata Patašiūtė са представили футуристична лупа. Тя много се отличава от обичайните.

Да започнем първо с това, че тази лупа е електрическа. Във функциите й влиза способността да приближава изображението на такова разстояние, което ви е необходимо. Даже можете да го фотографирате и то да се съхрани в електронната памет. В тази лупа съществува функция за получаване на видео снимки. Всичко това може да се прави на необичайно разстояние.

Навярно идеята за създаване на такава лупа е дошла от цифров фотоапарат и камера за телефон, защото нейните функции изцяло съвпадат с тези, които имат дадените устройства.

Но фотоапарата си е фотоапарат, а лупата си е лупа.

Програмистът Вил Пауел е създал прототип на очила, които могат да превеждат устна реч и да показват преведените думи.
В момента устройството превежда 37 езика.
Системата работи така.
Bluetooth-микрофон, монтиран на очилата, получава аудио сигнал, който се предава към смартфон или таблет РС. Преводачът  определя непознатият език и извършва превода.
След това фразата като субтитър се транслира на екрана на очилата.
Системата е доказала своята ефективност, но засега е твърде бавна, за да се гарантира, че тя може да се използва и в реалния живот. Това забавяне се дължи на обработката на информацията.

Чуваше се за злоупотреби и рекет, но това като ли, че бе далече от малкото балканско селце, загърнато в диплите на гъстата борова гора. Тук рядко идваха хора от големия град.
Мъж и жена, преминали най-хубавите си години, бяха наели долния етаж на Герови и с наличните си стегнаха в него малко магазинче. Вътре беше струпана разнообразна стока от чорапи до рокли, блузи, фанели, имаше и сувенири, детски игри, а последно започнаха да продават и различни грънчарски изделия. Калените изрисувани съдове, веселите петлета, нежните сърнички….. и усмихнатите жабки внасяха приветливост и вълшебно очарование в малкото пространство.
Мъжът допълнително работеше на един близък обект, като въоръжена охрана, но тази сутрин бе дошъл да помогне на жена си. Грънчаря бе стоварил, новите си изделия и двамата се суетяха в магазинчето, как най-добре да наредят новата стока, че да се вижда по-добре. Мъжът се бе покачил на една стълба и много внимателно подреждаше весели джуджета, които изглеждаха като истински, под краските положени от сръчната грънчарска ръка.
В магазинчето влезе господин  със синя риза, панталон на райета, а върху носа му се мъдреха финни рамки на очила със среден диоптър. Жената го видя. Някакво леко смущение, премина като полъх през сърцето й. Преодоляла смущението си, тя бързо се насочи към него.
Изведнъж забеляза уплаха в погледа му. Очите му гледаха кобура на пистолета, който се подаваше под ризата на мъжа й, протегнал ръце към горния рафт. Господина прибра черната си папка, която бе разгърнал на тезгяха и едва каза:
– Всичко е наред…
Едва тогава мъжът на стълбата се обърна и видя посетителя. Преди да отвори уста, да попита, какво става, господинът се усмихна, весело му махна с ръка и каза:
– Няма нищо, колега, работете си! – и напусна бързо магазинчето.
– Какво искаше тоя? – попита учуден мъжът
Жената само вдигна рамене и продължи да подрежда стоката.
По-късно се разбра, че този господин бил уволнен от данъчното, но обикалял магазинчетата и рекетирал собствениците им. Когато жената научи, се засмя и си помисли: „Добре, че моят, не си бе оставил пистолета в къщи. Кой знае колко щеше да ни вземе!“

Нямаше силни болки и си взе час за следващия ден при зъболекаря. Не го познаваше добре, името нищо не й говореше, но си каза, че може да е добър специалист.
За да посетиш зъболекарят е необходимо да си вземеш талонче. Имаше опашка и неуредици и тя стоя 10-15 минути. Така без да иска закъсня с 5 минути за зъболекаря.
Когато отиде той вече беше зает. Когато се освободи й каза:
– На този час съм взел човек, идете да уточните нещата в регистратурата.
На регистратурата я изпратиха при завеждащия.
Възрастен човек с прошарена коса и очила, които едва се държаха на носа му, бързо изясни нещата.
–  Зъболекарят е приел човек, който е бил записан за това време, но при друг.

Жената остана смаяна:
– Какво излиза, че е взел свой човек или този човек му е предплатил?
Въпроса бързо беше решен . Изпратиха я при друг зъболекар.

Компанията Zebra Imaging произвежда невероятно холографски 3D-карти. Тази технология е много по-добра от обичайното стереоскопично 3D.

Новият вид карти са изготвени на специални плаки чрез лазер и благодарение на това притежават впечатляващ набор от свойства.

Картите са достатъчно детайлни, пълноцветни. Можете спокойно да ги навиете и да отбележите с маркер върху тях избрано място. На тези карти всичко може да се даде в кръг, така че да получите най-точна представа за обектите. На нея се виждат не само фасадите, но и интериора на сградите.

За да гледате такава карта не са ви необходими специални очила. Тя може да се ползва от няколко човека едновременно.