Дошло тщеславие при един мъдър човек и му казало:

– Хайде да станем приятели. Готово съм, каквото поискаш, да направя за теб.

– И какво точно ще направиш за мен? – без да бърза с отговора си, попитал човекът.

– Ще ти помогна да станеш кандидат на науките.

– А след това?

– След това доктор.

– Да предположим, че това стане, а после?

– След това ще станеш професор, академик,… Всички ще те славят и ще те признават за велик …

– А след това, какво ще стане с мен?

– Как какво, ще остарееш.

– Славата ми ще преживее десет години след мен. Но след сто години, никой няма да си спомни моето име. А след хиляда? Така че, какво можеш да ми дадеш?

Тщеславието погледнало мъдрия човек, въздъхнало …. и тръгнало да търси такъв, който ще стане приятел с него без много да се замисля.

94 годишната еврейка разказва за оцеляването си в няколко нацистки лагера по време на Холокоста.

Laura Раск е била номер 79564. Тя е станала свидетел на това, как много хора били отведени до „сградата с душовете“ в Биркенау.

Не мина много време преди да я извикат. Тя бе ескортирана до мястото на предстоящата ѝ гибел.

– Затворник 79564, – някой се провикна по високоговорителя.

Тъй като Laura Раск бе третирана като политически затворник, бе спечелила временна отсрочка преди смъртта си.

Разпитваха я във връзка с бягството ѝ от Peterswaldau. Служителите на SS изглеждаха впечатлени от смелостта и куража ѝ.

Достигна се и до съдбоносния въпрос:

– Харесва ли ти в Аушвиц?

Тя разбра, че животът ѝ висеше на косъм и че всичко зависеше от отговора ѝ:

– Не мога да се оплача, – отговори Laura Раск.

Попитали една не много стара жена:

– На колко години сте?

– Доста са изминали, а съм по-стара от някои мои роднини шестстотин пъти.

Нима е възможно това?

Не напразно е зададена тази загадка. Помислете добре и ще се досетите сами за отговора.
Мога да ви кажа, че става дума за месеци, а не за години или дни.

Измъчихте ли се?

Отговор:

Това е напълно възможно. Тази жена има внук, който се е родил преди един месец, а тя е на 50 години – 50 Х 12 = 600.

Доста често писателите използват фразата „безбрежно море“. Съществува ли такова в природата или това е просто плод на фантазията им.

Вие знаете, че Земята в по-голямата си част е покрита с вода, но тук не става въпрос за това.

Как мислите това писателска метафора ли е или действителен феномен в природата?

Разровете се и потърсете информация за познатите и не толкова познати морете. Това навярно ще ви помогне.

А нетърпеливите ги очаква …

Отговор:

Такова море наистина съществува и се нарича Саргасово. Неговата особеност се състои в това, че водата му е изцяло покрита със специфични, едноименни водорасли, които го отделят от обкръжаващия го Атлантически океан.

В миналия век майсторите, които правели тежести за кантар, добавяли към основния метал парче олово или мед.

Защо постъпвали по този начин?

А сега де? Това някакво мошеничество с тежестите ли е? Не е, успокойте си.

Причината е съвсем друга. Ако помислите малко, можете и сами да я откриете.

Отговор:

Работата се състои в това, че не могат да се отлеят напълно еднакви тежести. Теглото на всяка от тях се отличава с малко от еталона, но това не е приемливо за купувача. Затова към всека тежест се добавя материал, който лесно може да се изпили при по-нататъшна обработка и регулиране на теглото.