Вера реши да обучава сама сина си у дома, нали вече разрешиха домашното обучение.
През миналата година Вера научи Митко да пише буквите. Подобно на повечето момчета синът ѝ не седеше на едно място. Потича, подскача и едва тогава отиваше до масата, за да напише някоя буква.
„Как да го заинтересувам и да събудя интереса му – помисли си Вера. – Иска ми се да бъде по активен в обучението“.
Изведнъж ѝ дойде интересна идея и тя реши да я приложи.
Ето какво бе измислила.
В началото на всеки ред тя рисуваше рицар или богатир, а в края дракон или злодей-разбойник. Тези фигури тя изобразяваше съвсем схематично.
Вера каза на сина си:
– Когато напишеш един ред, той е мост над пропаст и чрез него рицарят може да се добере до врага, да се пребори с него и да го победи.
Митко я гледаше с широко отворени очи. Тази история много му хареса.
В крайна сметка се получи желаният резултат.
Синът с увлечение започна да изписва буквите, а след това дорисуваше недостигащите елементи от сюжета.
С течение на времето, когато Митко усвои буквите, интересът му към тази игра спадна. Обучението отново започна да го отегчава. Не му беше интересно да пише отвлечени думи и фрази.
Един ден Вера предложи на Митко:
– Започни да пишеш писма на своите приятели, а може и на братовчедите си.
Митко бе във възторг от тази идеята и веднага се хвана за работа.
През тази година той изпрати много писма.
Навярно тук помогна и романтиката на самото изпращане на писмата.
Първо трябваше да се отиде до пощата. Второ бе необходимо да се залепят марки на плика. Трето писмото тържествено се пускаше в кутията, а накрая се нетърпение се очакваше да се получи отговор.
Митко бе нетърпелив. Понякога по два пъти и повече изтичваше до пощенската кутия, поставена на входната врата, за да види, дали някой не му е писал.
Така Митко се научи да пише.
