Различни представители на християнството ще дадат различни отговори на това, какво е човек да вярва в Христос и какво означава да Го предадеш.
Когато човек избягва темата на любовта в християнството, той говори за толерантност, търпимост, социална справедливост и всеобщо равенство.
Единственото нещо, което има смисъл за християнина е да следва Христос в любовта Му към хората.
Тази любов, която уважава всеки, помага, не приема какво да е неравенство и всякаква форма на дискриминация…..
Отхвърлянето на любовта унижава хората, оскърбява ги, утвърждава превъзходството си над тях, пренебрегва нуждите и проблемите им, освен това подбужда омраза и ненавист – ето това е предателство спрямо Христос.
Какво избираме вяра или предателство спрямо Христос?
Ако принципите на вярата приложим към личния си живот, обществото, държавата и политиката ще живеем по-добре.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек, застанал в най-далечния ъгъл и нищо не казал.
Падишахът погледнал човека и погладил главата си. Мъжът се поклонил и прокарал ръка по устата си. Падишахът погладил лицето си. Човекът – гърлото. Царят докоснал корема си, човекът – крака си.
– Давам на този молител слитък злато! – казал падишахът.
Отговарящият за съкровищата на падишаха се подчинил. Мълчаливият посетител взел дара и си тръгнал.
Съветникът, седящ от дясно на падишаха, се разсърдил и запитал владетеля:
– За каква услуга толкова щедро награди този окъсан дрипльо?
– За царска, – отговорил падишахът, като се усмихнал. – Аз зададах на мъдрия човек три въпроса и той ми отговори.
– Но ние не чухме нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.
– Имащият очи вижда, който има ум разбира, – усмихнал се падишахът. – Аз си погладих главата и мъдрецът разбра въпроса ми. Попитах го: „Какво най- много ни угнетява?“ „Невнимателната дума“ – отговори мъдрецът. „А какво заплашва човек, който си е загубил лицето?“ „Това, – казал мъдрецът, – че дните и състоянието му преминават през гърлото“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза мъдрецът, – за това са дадени на човека краката, за да търси и намира работа и нищо да не пропуска от чудесата на белия света“.
Падишахът погледнал придворните си и се усмихнал за трети път:
– Вие също трябва да запомните тази мъдрост: „Устата води до беди, а краката до храната“.

Една жена решила, че никой не я обича. Обидила се на семейството си, събрала си нещата и отишла в неизвестна посока.
Когато синът узнал това, изтичал при баща си:
– Защо пусна майка? Къде е отишла? Ами ако и се случи нещастие? Защо не я задържа? Нима не я обичаш?
Бащата повдигнал бавно глава и казал:
– Можех да я задържа, но душата й ще продължава да се руши.  А сега тя може да намери тази част от себе си, която е загубила в последно време. Не напразно поклонниците отиват към далечни места. По пътя те откриват прости отговори на сложни въпроси, оздравяват и се връщат към себе си. Да обичаш не означава да вържеш някого за себе си. Много по-важно е навреме да го пуснеш…
Минало време и жената се върнала и те дълго живели заедно и им било добре.
За да живееш в хармония, трябва да намериш себе си, да се обикнеш такъв какъвто си и да се стремиш към най-доброто. От себе си никой не може да избяга.

Кокошка, която известно време носела яйца на стопаните си, един път ги изненадала с възможностите си по математика.
Бившата носачка попаднала в специално помещение в Норфолк след като била изхвърлена от фермата, поради счупен таз. Нейната нова стопанка 47-годишната Хелен Джонсън, била много изненадана, когато кокошката идентифицирала цифра изобразена на една карта. Птицата ударила с клюна си по картата толкова пъти, колкото било изобразеното числото.
– Тя е забележителна кокошка, – казва щастливата собственичка. – Сега се учи да брои до осем. Е, понякога бърка, но вярвам, че накрая ще успее.
Според думите на Хелен обучението върви бавно, защото кокошката може да загуби интерес.
– Ние се упражняваме 2-3 минути далече от другите птици, – обяснява Джонсън. – Важното е кокошката да получи възнаграждение за правилните отговори. Другите кокошки са поразени. Те гледат и искат да получат лакомството, опитват се да броят, но нищо не става.
Дресировка или интелект?!

Френският хумористичен вестник „La Bougie du Sapeur“ – „Свещта на сапьора“ излизал един път на четири години на 29 февруари.
До сега са излезли 9 броя на вестника.
Наред с другите неща в него се отпечатва кръстословица отговорите, на която могат да бъдат намерени в следващия бреой след четири години.
През 2004 г. е излязъл специален неделен брой, защото 29 февруари се падало в недела. Второто неделно издание е насрочено за 2032 г.
За „La Bougie du Sapeur“ можеш да се абонираш за 100 долара за цял век.