Отново жега. Нито един облак не се мярка в небето. Всичко е затихнало и жадува за лек полъх.

Зарко и Жельо се бяха цопнали в плитката вода на реката, която донякъде облекчаваше положението им.

Може би това им помагаше да се настроят философски.

– Нашето поколение консумира най-много развлечения в историята на човечеството, – констатира Зарко.

– Така е, – съгласи се Жельо, – имаме стотици телевизионни канали, професионални спортни отбори, или поп групи, които непрекъснато търсим и съзерцаваме.

– Има и хора, – продължи Зарко списъка на развлеченията, – които има две вили и се чудят в коя от двете да прекарат почивката си.

– А ние какво правим? На поредния празник често се огорчаваме, че не са ни подарили най-новата компютърна игра или някоя нова джаджа.

– Убеден съм, – категорично заяви Зарко, – че безумното желание за повече забавления е симптом на много сериозен проблем.

– Някои смятат, че сме най-скучното поколение в историята, – опита се да налучка Жельо проблема.

– Възможно е да са прави, – уклончиво каза Зарко.

– Дълбоко в сърцата си имаме неудовлетвореност, празнота, викаща за вътрешен мир и спокойствие, която с нищо не можем да наситим, – възкликна Жельо откривайки разковничето.

– И колкото повече се опитваме да я запълним, – допълни Зарко, – толкова по-силна става нашата неудовлетвореност.

– Само Христос може да насити празнотата в нашите сърца. – каза настървено Жельо. – И когато се отворим, за да Го посрещнем, Той ни изцелява.

– Божието Слово ни насочва към Небесното царство, където нашите неспокойни сърца, най-накрая ще намерят мир, – заключи Зарко.

Жегата си е жега, но прохладните води на полуизчезналата река наведоха двамата младежи на интересни мисли и изводи.

Река Чуя, най-големият приток на река Катун, може без съмнение да се нарече една от основните красоти на Алтай.

Ежегодно на реката има различни състезания по воден туризъм.

От 1978 г. се провеждат общосъюзни състезания, а през 1989 г. се провеждат първите международни състезания на Чуя-рали, на които присъстват много отбори от близки и далечни страни.

Първите победители в състезанието станал „отборът на Горкий“.

Състезанията на „Чуя-рали“ се провеждат в няколко дисциплини – слалом, паралелен спринт, гонки.

На Световния шампионат по футбол през 1962 г. отборът на СССР се срещнал с този от Уругвай.

Когато резултатът бил 1:1, съветски футболист ритнал топка, която прелетяла през отвора отвън.

Арбитърът  не видял добре този момент и зачел гола, но капитана на съветския отбор Игор Нето с жестове обяснил на съдията, че голът е вкаран неправилно.

Голът бил отменен, но съветските играчи вкарали отново гол и така спечелили мача.

Този сезон се оказа лош за футболния местен отбор. Един от защитниците в отбора каза:

– Ние сме по-добър отбор от това, което показахме в шампионата.

Така е и с нашият християнски живот.

Осъзнаваме ли, че Бог гледа резултатите, които отчитаме? Той вижда лошите неща, които сме казали, неправилните решения, които сме взели и грешните постъпки, които сме извършили.

Бог с право може да ни осъди, но за наша радост той не записва недостатъците ни в специална изобличителна книга.

Бог ни обича и за това изпрати Исус в този свят, за да умре и възкръсне за всеки от нас.

Ако вярваме в Христос и се покаем за греховете си, Бог ни прощава и ни променя в нещо по-добро от „резултатите, които сме показали“.

Всички известни отбори, започват с това качество. Това е основата върху, която се изгражда всичко останало. Вие не можете да изградите силен отбор или екип, ако няма силни връзки между членовете му.

Защо е така?

Защото той никога няма да стане достатъчно сплотен, за да успее.

В една телевизионна програма обсъждали темата: „Защо войниците умират за страната си“?

Тази програма е била посветена на морската пехота на САЩ, Френския чуждестранен легион и британските командоси.

В нея било казано, че войниците умират за родината си, заради любовта си към своите другари.