За китайците няма маловажни неща. За решаването не всеки проблем, колкото и малък да е, те организират национална кампания, за откриването на най-ефективното решение.
Благодарение на тази национална черта, на една от улиците на Шанхай се е появила нова скулптура, прекършено дърво. То е направено от употребявани пръчици за храна.
Китай е една от най-населените страни в света. И заедно с другите проблеми свързани със преселеността, съществува и една много необичайна за нашето мислене, а именно: „Какво да правят с използваните вече пръчици за храна?“
В Китай около стотина дървета се отсичат всеки ден. Това е много за страната и е решено това изсичане да намалее.
За това на една от улиците на Шанхай било поставено петметрово дърво направено от 30 хиляди използвани пръчици за храна. Преди това те предварително били очистени от храната и соевият сос. По замисъла на авторите дървото е прекършено и лежи на тротоара.
По такъв начин организираната кампания за опазване на околната среда, ясно показва колко безотговорно се използват природните ресурси. Целата й е, китайците да приемат да използват пръчици за многократна употреба.
Дори в такава огромна страна природните богатства не са безкрайни. Хубавото е, че хората в нея осъзнават това.

Горещината ни изненада през късните есенни дни. Това, като че ли допълваше притесненията на едра с посивели коси жена. Тя седеше и чакаше мъжа си да дойде след повикването на лекаря.
Мислите й прескачаха като светкавица в главата й: „Дано не е нещо сериозно…..Какво ли стана с детето на брат ми, какво нещо само на четири годинки е…..Дъщерята дали се е прибрала?….Забравих да и оставя бележка….дано не се е притеснила, че ме няма в къщи“.
Изведнъж близката врява, която огласяше помещението я изкара от размислите й.
Хора на средна възраст, мъж и две жени силно крещяха на възрастна жена, облечена в протъркан халат и избеляла пижама, свила се на две в количка, слушаща тъжно упреците им.
Думите на тези хора заливаха болната:
– Защо не ни каза? Все мълчиш и нищо не казваш. Защо все в последният момент ще ни уведомяват? Да беше казала по-рано щяхме да дойдем дати помогнем……
Вместо думи на съчувствие и подкрепа се лееше поток от обвинения и оскърбления.
Жената станала неволен свидетел на свадата не се сдържа и като почна…..
– Не ви ли е срам, да се нахвърляте така върху нея. Та тя е мълчала и не е казала, за да не ви притеснява. Знаела е, че всеки от вас си има достатъчно грижи и не е искала да добавя допълнителен товар в живота ви. Погрижете се за нея, успокойте я! Та тя ви е майка.
Някакво чувство на вина мина през лицата на хората. Говора им стана тих, спокоен, излъчващ мир и любов.
Жената ги гледаше, а потока от мисли пое в ново русло: „Нима човек, когато се чувствува виновен и гузен, трябва да се нахвърля върху другите с обвинения? Това ли е защитата им?….Хубаво е, че хората се осъзнават и намират правилния път“.