Споменените са свързали всичко, което е било хубаво и което сме загубили. Копнежът на сърцата ни може да бъде още по-горчив, ако съжаляваме, че преживяното е било лошо и че не сме постигнали онова, което сме можели, и че споменът ни е сведен до измамни надежди
Ходът на времето изтрива истинските контури на миналото така, както вълната заличава рисунките ни на морския пясък.
Накрая и най-лошото се изтрива, а най-доброто ни се струва по-хубаво, отколкото е било в действителност.
Когато сравняваме миналото с настоящето, изпитваме само болка и тежест в сърцето.
Това е една от основните причини, поради които не можем да изградим нито настоящето, нито бъдещето си въз основа на миналото. Онова време, което няма да се върне, не е било никога такова, както ни подсказва сърцето и ореола от неискреност, с който го обграждаме, само нн пречи да се радваме на настоящето и ни отдалечава от бъдещето, което би могло да бъде щастливо.