За хората той бе много чудноват и невероятен старец. Наричаха го дядо Тома.

Хората много го уважаваха, не защото беше стар, а защото Бог му беше дал много дарби, които той използваше, за да помага на хората.

Въпреки всичко този старец не се гордееше с това, а се смяташе за съвсем обикновен човек, който Господ използва, за да се изпълни Божията воля на земята.

Дядо Тома можеше да види и бъдещето на хората, но само на тези, които Бог бе пожелал да му покаже.

Веднъж старецът узна, че внукът му Стефан се е къпал в ледено студената вода на реката и го смъмри:

– Какво си направил? От ледената вода можеш да получиш сърдечен удар и да умреш.

– Дядо, – усмихна се Стефан, – нали ми каза, че ще живея много години? А сега изведнъж твърдиш, че съм могъл вчера на реката да умра!?

– Това, което съм ти казал, е вярно, – отговори съвсем сериозно дядо Тома. – В лампата на твоя живот има масло за много години.

– Тогава защо се притесняваш, че съм се къпал в ледено студената вода на реката?

– Ако ти събориш тази лампа, – въздъхна старецът, – маслото ѝ ще се разлее и тя ще угасне.

Стефан погледна уплашено дядо си.

– Такъв е животът, – въздъхна дядо Тома. – Бог ние дарил скъпоценен дар, нашия живот. И когато го приемаме, трябва да го пазим, а не да го излагаме на безсмислени опасности. За това бъди внимателен със своята лампа.

В основата на този вежливо и безобидно действие лежат страх и подозрителност. В древността човек е бил изправен пред много опасности от хора и животни. Било трудно да се довериш на всеки. Желаещите да се предпазят от внезапно нападение, започнали да се въоръжават, първо с тояги, а по-късно и с мечове.
Срещата с непознат предизвиквала подозрение, защото нито един от двамата не знаел какви са намеренията на другия. Съществували няколко начина на реагиране: да се обърне и да избяга, без да дочака резултата от срещата; да остава на място и да бъде готов за бой; хванали се за оръжията минават един покрай друг; за да се избегне борбата можели да станат и приятели.
Последното може да се случи, когато срещащите са убедени в мирните намерения на другия. За целта те сваляли оръжието от себе си и показвали празна длан.
Така ръкостискането се появили не вследствие на симпатия, а на недоверие.
Оттук и традицията да се подава дясната ръка, защото с нея се държало оръжието.