Тъгуваме и ние не знае по кого точно, никога няма да ги видим. Само болка ни пронизва и спира дъха ни.
Непознати и неизвестни, но нещастни и самотни. Никога няма да бъде както преди, душата им е дълбоко наранена.
Не ви чуват, сърцата ви не разбраха, не ви защитиха и не ви запазиха. Като миг се стопи миналото, сега вместо домове има пепел.
Страх и омраза, огорчение, отчаяние, вик за помощ в света на неизвестното.
Човек човека измъчва, съсипва го до смърт, колко е нечестно всичко това…..
Украйна, Украйна, какво направиха с теб!

Cocos nutifisera solitaria е характерен вид за открито море. Тя е забележителна с това, че нараствайки отделя в корените си отрова, която е смъртоносна за другите палми.

Ето защо и на най-малките островчета има само по една такава палма.

Множеството карикатури изобразяващи безлюдни острови, не минават без палма. И тази интерпретация за изолиран  и самотен май ще излезе вярна.

Мисля си за повечето обезверени хора, които като тази палма излъчват ярост, жлъч и омраза. Така те прогонват хората около себе си. Самотни са, но не дават никой да ги приближи. Решилият се да прескочи тази бариера е залят от вълна на отчаяние и омраза, излъчваща се от самотника.

Различни представители на християнството ще дадат различни отговори на това, какво е човек да вярва в Христос и какво означава да Го предадеш.
Когато човек избягва темата на любовта в християнството, той говори за толерантност, търпимост, социална справедливост и всеобщо равенство.
Единственото нещо, което има смисъл за християнина е да следва Христос в любовта Му към хората.
Тази любов, която уважава всеки, помага, не приема какво да е неравенство и всякаква форма на дискриминация…..
Отхвърлянето на любовта унижава хората, оскърбява ги, утвърждава превъзходството си над тях, пренебрегва нуждите и проблемите им, освен това подбужда омраза и ненавист – ето това е предателство спрямо Христос.
Какво избираме вяра или предателство спрямо Христос?
Ако принципите на вярата приложим към личния си живот, обществото, държавата и политиката ще живеем по-добре.

Една вечер по време на гръмотевична буря, железничар оглеждал своя участък. Най- накрая уморен си тръгнал към дома.  Изведнъж мълния го заслепила и силен гръм го повалил на земята. Мълнията повредила релсите и  предизвикала пожар в къщата на работника.
Когато дошъл на себе си, човекът видял, че домът му гори, той искал да тръгне да гаси пожара, но чул сигналът на приближаващия локомотив. Запалил фенера, но силен вятър го изгасил. Откъснал червено парче от ризата си, прикрил с него фенера и го издигнал високо. От далече се виждали две светлини, идвал пътнически влак.
Машинистът забелязал червеният сигнал и влака спрял на няколко метра от разрушените релси. Работникът загубил дома си, цялото си имущество, но изпълнил дълга си, спасил пътниците във влака от явна смърт.
Това е посвещение. Готовност да се жертваш за благото на другите. Забравяйки своите нужди и интереси единствено, за да се спасят хората, да им се окаже помощ.
Християнинът отричайки се от себе си, следва и изпълнява волята на Христос. Той се отказва от собствената си  гордост, гняв, завист, омраза, нетърпение, алчност, егоизъм и следва Христовата кротост, любов и търпение. Нека Бог ни помогне в това, изцяло да посветим живота си на Него, ако още не сме го направили.

Често ни питат какво очакваме от Новата година? Това за вас е една празнична нощ или година на промяната?
Щастието на един човек, зависи от самия него. Пътят към него е осеян с любов, разумност и нравственост.
Представете си, че през Новата година се избавите от някои лоши навици или от омразата, или се научите да обичате…… А нима това не е повод за радост?
Нека през настъпващата Нова година да направим нещо добро. Нека тази година бъде специална за нас, начало на промяната в нас.
Конфуций е казал: „По-лесно е да запалиш една малка свещ, отколкото да проклинаш тъмнината“.
Нека запалим тази светлина в себе си, за да осветим живота на другите. Ако успеем да направим това, тази Нова година ще бъде необикновена за нас.