След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата и против турското управление, и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Особено значение придобива празникът на двамата братя след Първата световна война. Покрусеното от националната катастрофа българско общество търси отдушник в областта на културата и духа. Точно тогава започва да се акцентира на общославянския  характер на делото на солунските братя.
В началото на Втората световна война и временното обединение на българите управляващите да се опитват да го превърнат и в символ на възкръсналата от ньойските окови България.
Не случайно предаването на властта от германските войски на българските в Охрид – града на Кирило-Методиевия ученик Климент – е извършено на 24 май 1941 г.
Особено грандиозно честване било предвидено за следващата 1942 г. Факелен маратон е трябвало да пренесе „вечния български огън“ от старите столици Плиска, Преслав, Велико Търново и Охрид до София, за да завърши там с грандиозна манифестация, изобразяващи живи картини от историята на България и народния бит.
В последния момент  управляващите преценяват, че левицата може да използва честването за демонстрация на солидарност със СССР и другите славянски народи, воюващи с Германия. Затова под предлог за възможна бомбардировка на съюзниците парадът е отменен.

Каква е ролята на жените в съвременното общество?
Ние отдавна сме се отдалечили от времето на неравенство между мъжа и жената. Днес и двамата имат еднакво количество права. От това може да се заключи, че двата пола трябва да имат и същите задължения. Но ако за мъжът относително това се изпълнява в по-голяма мярка, то за жената това изглежда като прекомерна тежест.
Жената няма практическата възможност да осъзнае себе си и да намери своя индивидуален път. Често без да съзнава копира мъжа, имитирайки стила му на социално поведение. Приспособявайки се към това, тя губи своята индивидуалност и се отказва от собствената си реализация.
Мъжете се държат по по-различен начин. Те изобщо не мислят да възложат възгледите и начина си на живот върху нещо, което може да разруши личната им индивидуалност. Социално мъжът е много по-независим и той не се стреми на някого да доказва нещо. Не подражава на никой, знае най-добре какво му трябва и по-голямата част от силите си насочва за постигане на целите си.
А света на жената напротив, винаги се върти около мъжа. И силите си тя насочва на първо място за да успее мъжът и да прояви своята репродуктивна способност. Тя се чувства неудовлетворена, ако не успее да създаде семейство и да има деца. Освен това, обществото в такъв случай я заклеймява, като „стара мома“ или жалка неудачница. От друга страна всеки мъж ерген се смята по-скоро за смел и хитър, защото не се е подал на магическия чара на нежния пол и не е попаднал в оковите на семейния живот.
Ходенето по магазините, посещенията в салоните за красота и спортните зали са свързани с увеличаване на привлекателността, благодарение на която жената се старае да привлече подходящия мъж.
Много от момичетата са готови на всичко, за да изразят своята сексуалност и  за това преследват перфектния външен вид, съревнувавайки се. Като награда получават възможността да бъдат близо до представителите на силния пол. Те доброволно моделират такова поведение, забравяйки за своята индивидуалност и другите възможности за самореализация, които се намират в света.
За да не падне в този капан една жена трябва да се помни, че целта ѝ е много по-широкообхватна и не се състои само в майчинство и себеотрицание в името на стопанисване и поддръжка на дома, това е само капка в океана от възможности ѝ. Ако тя се откаже да подражава на социалния модел и намери своето истински „аз“, то за нея нещата коренно ще се променят и много вътрешни конфликти ще изчезнат. Равенството между мъжът и жената ще бъде безусловно, ненуждаещо се от доказателства и потвърждения.