Медузите са интересни същества. Те са красиви, необикновени и поразяват въображението ни с причудливите си форми и разцветки. Тези животни са красиви, докато не ни ужилят. Всички знаем колко боли изгореното от медуза, но някои от тях могат да причинят и смърт на човека. За това всички любители на океана, занимаващи се с плаване, гмуркане и сърф, не ги обичат.
Група от изследователи са създали система „океанска охрана“, тя прилича на такава патентована през 90-те години, но неизползвана.
Принципът е много прост. Предоставят се серия от шамандури, които излъчват ултразвикови вълни. Тези вълни спират до определени граници медузите в океана.
Това изобретение опазва здравето и живота на човека. Този безопасен за човека метод и не причиняващ вреда на медузите е помогнал за „съвместното мирно“ съществуване.

Необичайна находка са намерили работниците от голф клуба в щата Калифорния. На терена те намерили жива акула. Страното е, че мястото се е намирало на осем километра от крайбрежието.
Един от сътрудниците на клуба забелязал някакъв извиващ се предмет. Когато приближил, разбрал, че това е 60 сантиметрова леопардова акула. На гръбната перка на акулата имало рани, вероятно оставени от птица с хищни нокти, вероятно ястреб.  „Ловецът“ е хванал плячката си в океана, но не е могъл да я донесе до дома си.
За щастие, никой от посетителите и служителите на клуба не е пострадал. Според управителя, няколко играчи напуснали терена малко преди инцидента.
След като открили акулата, я сложили в кофа с вода и прибавили сол, за да създадат условия, подобни на тези, които тя е имала в природата.
След това отнесли акулата до океан и я пуснали. Първоначално тя изобщо не се движела, но изведнъж се обърнала и отплавала.
Това за първи път се случва в този клуб. Преди на полето са срещали койоти, скункс, даже планински лъв, но не и акула.
Възможно е произшествието да няма нищо общо с птиците. Експерти предполагат, че появата на акула на голф игрището е дело на човек. Възможно е, животното да е било домашен любиме, а собственикът му е искал да се отърве от него.

Подводния скутер е уникална находка за гмуркачи.
Както знаете с тежък резервоар на гърба и двете ръце заети с витло, разваля удоволствието от гмуркането. То става сложно и изморително.
Именно за това е подводния скутер. Той облекчава движенията на водолаза и разширява диапазона на възможностите под водата.Устройството обединява две функции: свободни ръце и комфорт при предвижването.
Благодарение на перката, поставена в долната част на скутера, гмуркачът може да се движи със скорост 5 км/ч. Така той непринудено може да изследва дъното на океана и да снима.
Дистанционото управление на ръкавиците, прави операцията много по-лека.
Несъмнено това нововъведение ще се оцени достойно не само от професионални водолази, но и от любители.

Тук има „крепостни стени“, малки палати, тържествени зали, коридори, парадни стълбища, впечатляващи скулптори, дело на природата. Всичко това можеш да видиш, ако се включиш в играта на въображението, като съзерцаваш пейзажа, който предлага природния резерват в Южна Испания. Това чудо на природата се нарича „Ел Торкал де Антекера“ и се намира в провинция Малага, на 130 км от Гренада.
Този пейзаж е започнал да се формира още в древността. На мястото на съвременна Андалусия са се плискали водите на праисторическия океан Тетис, получил името си от гръцката богиня на морето Тефида.. Територията на резервата е било недълбоко морско дъно, на което  е започнало натрупване на варовикови утайки. Измененията  на околните условия довели до образуването на слоеве с различна дебелина и състав.
В резултат на сближаване на европейския и африканския континент нивото на земната повърхност на Ел Торкал се издигнала на височина 1000 метра от морето. Особеностите на тези седиментни скали е, че калциевия карбонат, влизащ в техния състав, се разтваря във водата. Под влияние на дъжда и вятъра започнал процес на разпадане на варовиковата скала, който геолозите наричат „карст“. Именно този карстов пейзаж поразява посетителите със своята причудливост и разнообразни форми.
Ел Торкал се характеризира с богата фауна. Посетителите на резервата могат да видят ловко скачащи по стъмните склонове кози, тук обитават лисици, планински котки, зайци, невестулки, язовци, различни видове гущери и змии. В резервата се срещат 90 вида птици, 50, от които са прелетни. От растителността доминират предимно храсти, като глог, бодлив прещип, розмарин,  тук цъфти ирис и божур.
Накратко Ел Торкал е идеално място за любителите на птици, ботаници, биолози, геолози, романтици, както и за обикновените любители на природата. Тук има място за всички.

Тази симпатична рибка-зебра е опасен хищник, населяващ крайбрежните води на  Индийския и Тихия океан.

През 80-те години тя попада в Атлантически океан и кораловите  рифове я привличат. Неочаквано за еколозите прекалено голямата се е оказала ловна ефективност на рибата.

За кратко време този красавица е унищожила 90% от малките обитатели на рифовите, надминавайки хищниците по тези места. За сега това е най-голямото нарушение на екологическо равновесие в Атлантически океан.

В продължение на няколко години биолозите са  търсили начин да разгадаят способността за такъв улов при тези създания. И изглежда са се справили.

Този род риби ловят малки риби, с дължина равняваща се 2/3 от собствената им дължина. Когато доплуват до своят бъдещ обяд, те впръскват малка струя вода по посока на жертвата, а преди да се хвърлят отгоре ѝ „плюят“ върху напълно дезорентираната риба.

Проучванията са показали, че при вибрация рибите стават беззащитни пред враговете си. Тези особености няма нито един местен хищник, за това не е чудно как „красивите“ рибки са завзели рифовете. Жертвите им трудно се адаптират към подобни изненади.