Учени от Австралия са обяснили необичайния характер на неонов блясък, излъчвана от морската вода в залива на североизток от Тасмания.

За първи път това явление се е наблюдавало от посетителите на Национален парк Роки Кейп на 13 март.

Според учените източник на неонова светлина са водораслите Noctiluca scintillans. В спокойно състояние те са безцветни. При активация на организмите  се проявява биолуминесценция и те светват едновременно.

Обяснение за причина на това поведение науката не може да даде.

Една от хипотеза е, че чрез луминесценция водораслите се опитват да изплашат хищниците. Има и теория, че Noctiluca scintillans започват да светят поради външни дразнители, например, силно вълнение.

Нищо мистично и опасни няма в това явление. Подобно светене се е наблюдавало и по-рано в различни райони на планетата ни.

В наше време са се появили множество различни неясни чужди думи. Защо ли не използваме познатите вече слова, за изобразяване на тези и други дейности?

Ето ви няколко примера със съвсем просто обяснение.

Дауншифтинг – преместване от град в село или в съвсем диви и безлюдни места.

Кетъринг – е обикновено хранене. Т.е. организирането на сватби, банкети и приеми със силите на мобилни готвачи и сервитьори.

Клининг – почистване на апартаменти и офиси. Обикновената чистачка сега патетично се нарича клининг специалист.

Консалтинг – консултиране и даване на съвети по разни въпроси, свързани с бизнеса.

Мърчандайзинг – правилно оформяне на витрини, лавките, така че нужната стока да се набива на очи.

Нейминг – измисляне на имена на различни фирми, стоки, предприятия, ….

Рекрутинг – просто набиране на работна ръка.

Списъкът може да бъде много по-дълъг, но до тук ще спрем.

 Хората винаги търсят обяснение, те постояно се интересуват: „Защо тези неща се случват в живота ни?“

Бог не ни дава обяснение и защо да ни го дава?

По този начин той ни изпитва, дали ще му се доверим или ще искаме отговор с нашето настойчиво: „Защо?“
Бог не ни дължи обяснение. Дори и да ни го обясни, ние няма да го разберем.

Но дори и да получите някакво обяснение, това няма да отнеме болката ни. Няма да знаем повече за нещата, които се случват с нас, докато не отидем от другата страна, когато напуснем това тленно тяло.

Бог няма да ви даде обяснение, но ще ви тества.

Спомнете си, когато сте държали изпит с тестове какво се е случвало? Учителят мълчи, а вие трябва да попълните мълчаливо теста си.

Когато Бог мълчи, Той тества нашата вяра. Проверява дали желаем да се откъснем от контрола Му или още по-здраво ще се държим за Него.

На нас не ни е нужно Божието обяснение, а Неговото присъствие.

Колко често надничаме в тълковния речник или този за чуждите думи?!

Някои от  нас дори търсят и етимологията на дадена дума, която ги е заинтересувала.

А други сами създават думи, макар понякога и на шега.

Мори познати наричат детската стая на шестгодишния си син, познайте как? Едва ли ще се досетите.

Това е нова дума, която за по-недосетливите се нуждае от обяснение.

Колкото и странно да ви звучи, те наричат стаята на сина си синарник.

Може би сами се досещате, какво са имали предвид тези мои познати!

Радко учеше в техническия университет, а в свободното си време работеше в една аптека, за да си плаща обучението. Той доставяше лекарства в детската градина. Освен това, трябваше да ходи и на един адрес, който не беше много далече от работното му място.

На всеки четири дни Радко нарамваше един бидон с вода и го занасяше в един дом. Там живееше една жена на 70 години. Тя лежеше сама в полупуста тъмна стая. На тавана ѝ бе закачена крушка без абажур.. На стените имаше мръсни тапети. Завесите бяха пуснати и в стаята цареше полумрак.

Радко идваше, оставяше ѝ бидона, взимаше парите и казваше:

– Благодаря ви, госпожо.

И си тръгваше.

Дълго Радко не разбираше странния ѝ избор, да се снабдява с вода. Той научи, че жената нямаше друг източник за снабдяване с вода. Те използваше водата, която Радко ѝ носеше за пиене, миене и пране.

„Колко странен избор, – мислеше си младежът, – Водата, която ѝ донасям е по-скъпа с 12-15 лева на месец, така че доставката ѝ на вода от аптеката достига до 50 лева. Защо ли е избрала такъв скъп вариант?“

Веднъж Радко сподели тези си мисли с приятеля си Пепо, който веднага се опита да му даде някакво приемливо обяснение:

– Не разбираш ли, че отговорът е в самата доставка.

– Как така? – удиви се Радко.

– Градската вода е по-евтина, – засмя се Пепо, – но градът ѝ дава вода без доставчик.

– Какво искаш да кажеш с това? – все още не можеше да разбере Радко.

– Тя е съгласна да плати за възможността да види жив човек, отколкото да икономисва и да бъде сама, – поясни Пепо.

– Всъщност самотен е не този, който няма хора край себе си, а този, който няма близко общение с тях, – каза умислен Радко.

– Когато човек е сам, той върши наглед безсмислени неща. Например, сваля от рафтовете всичко. И това го прави не защото му е необходимо, а защото се нуждае от любов.

– Така е, – съгласи се Радко, – Страхувайки се да останем неудачници, да не се отделим от тълпата, носим такива дрехи, които носят всички. От страх да не изглеждаме малки и незначителни, теглим заеми и си купуваме къща или кола. От безпокойство да не би да останем необичани, лягаме в леглото, с когото ни падне, хвърляйки се от един на друг в търсене на обич, дори това да означава риск за нас.
– Ако тази жена знаеше, че Бог я обича, – каза тъжно Пешо, – тя нямаше толкова отчаяно да търси човешката любов.