Градът притежава специфична особеност, особено през нощта. Наблюдавали ли сте прозорците на домовете вечер? Стотици, хиляди светлинки в мрака. И там хората не спят.

Зад всеки прозорец се крие необикновена история, самота и отчаяние.

Връщайки се назад, в бурният и горещ ден, в забързания работен бяг, всред разгара на проблемите, ние се носим в едно общо колело. Препускаме, бързаме, пробиваме си път с лакти, невдигайки глава. А край нас прелитат, като в забързани кадри хора, лица, събития…..

Бързия и бурен живот в града поражда необходимостта от стремителен ритъм. Бързи връзки, бързи разговори. И в този бяг няма къде да помислим, къде да се спрем, за да се вслушаме в думите на приятелите си и близките. Погледа ти неволно се спира и среща нечии очи, но само за малко и отново напред, в един нескончаем бяг.

През ноща, когато всичко забавя своя ход, хората спират, замират и…Всеки остава сам със себе си в своята самота.

Градът е пълен с хора, изпълнен с различни съдби и много самота. Това е особеност на нашето време. Трудно можем да го променим. Но нима не искаме да променим живота си“

Може би за това трябва да спрем, поне за минута. Погледнете наоколо, вижте красотата и в най-малките и неугледни неща. А може би е време да си спомним  за приятели и близки, да им се обадим, да бъдем поне за малко заедно с тях. Погледни в очите им. Изслушай ги. И вероятно самотата ти ще отстъпи. Не се страхувайте от новото, нито от общение с някой, тогава ще имате повече шансове да срещнете щастието си.

Гледайте света с широко отворени очи не позволявайте на самотета да ви отделя от другите. Вие може да победите тази болест, която е бич за големия град – самотата. Тя само ограбва и нищо не дава. Затова общувайте, търсете нови запознанства….