Бог иска хората да се върнат към такива отношения с Него, за които людете са били предназначени. Именно за това Исус Христос пренесе Себе Си като жертава за хората.

Когато църквата започне да се интересува повече за собствената си структура и организация, тя представа да бъде духовна общност от хора.

А планът на Исус Христос за възвръщане на нормалните отношения между Бога и хората е ясен. Христос да се явява, както в живота на всеки човек, така и в общността.

За това  Исус изпрати апостолите и учителите, за да се въплъти в църквата, в обществото на хората.

Ние сме на земята не само да се занимаваме с нашия личен духовен живот или да се наслаждаваме на духовен покой, а да явим Исус Христос, така че да изградим Тялото Христово.

Какво правя аз? Изграждам Тялото Христово или се занимавам с духовно усъвършенствуване?
Най-главното е, кой е за мен Исус Христос и то лично. Работя ли, за да бъда познат Той. Пълният Божий замисъл може да се изпълни само тогава, когато се отдадем всецяло на волята Му.

Когато започна да върша нещо лично за мен, моите отношения с Бога се нарушават. И на мен ми става неприятно, когато разбера, че се стремя не да явя Исус Христос, а да покажа какво Исус Христос е направил за мен.

Моята цел  е не мир в душата, не благословение, а самия Бог.

Мъртва зона, която съществува в Мексиканския залив непрекъснато се разраства, днес може да достигне територия, съответстваща на целия щат – повече от 5900 квадратни мили.

Мъртвата зона се е появила в резултат на селскостопански отпадъци изхвърлени във водите на залива. Фосфорът и азотът от тора на животинските отпадъци лишават морето от кислород. В резултат на това животни и растения умират от задушаване.

Мексиканския залив е известен с голямото си разнообразие на живот. В него съществуват много видове, които се използват за търговски и развлекателни цели.

Мъртвите зони представляват реална заплаха за рибовъдството и общностите, които зависят от тях. Трябва сериозно да се работи за намаляване на тази опасност.

Доктор Харолд Кьониг е психиатър. Той е ръководител на „Център за изследвания на влиянието на религията и духовността върху здравето“ при университета Дюка.

За положителното влияние на духовността върху физическото и психическото състояние на човека, говорят някои глави на неговата книга „Лечебната сила на вярата“:

„Вярващите имат здраво семейство“;

„Вярващите много добре се справят със стреса“;

„Вярата намалява риска от депресия и помага тя бързо да се преодолява“;

„Вярващите живеят по-дълго и са по-здрави“;

„Вярващите харчат по-малко средства за лечение“.

Кьониг признава, че вярата влияе на здравето на човек. Много предимства идват от начина на живот. Вярващите не пушат, почти не пият и не стъпват в случайни полови връзки. Освен това, когато са в трудност, те намират подкрепа в църковната общност.

Името на националната валута на ЮАР е ранд. То произлиза от названието на планинската верига Уитуотърсранд, съкратено – Ранд, която е разположена в източната част на страната.
В края на XIX век в района на билото  е намерено едно от големите находища на злато в света.
Валутата ранд е пусната в обръщение през 1961 г., едновременно с провъзгласяването на независимостта на ЮАР и излизането ѝ от състава на Британската общност.

В южната провинция Диарбекир са иззети последните 6 църкви и са били обявени за държавна собственост.

Администрацията на президента на Турция Реджеп Ердоган е завзела църковните имоти под предлог, че църковните сгради се нуждаят от реставрация след 10-те месеца гражданска война.

Били присвоени православни, католически и протестантски църкви, които са ценни културни, религиозни и исторически обекти. Възрастта на един от храмовете е от порядъка на 1700 години. Сега те са държавна собственост в страна, където 98 % от населението са мюсюлмани.

Решението за отчуждаването е издадено от Министерски съвет на страната на 25 март.

Трябва да се отбележи, че асирийски, арменски, халдейски и турските християни от тези църкви не са могли да присъстват на службите редовно през последните няколко години, поради сблъсъците на турските въоръжени сили с бунтовниците от Кюрдската работническа партия.

Решението на правителството за отчуждаване на тези имоти е предизвикало буря от възмущение в арменските, сирийски и халдейските общности, а редица църковни фондове се готвят да оспорят в съда действията на властите.

Правителството се оправдава и уверява, че не е имало религиозни мотиви, тъй като са били отчуждени и няколко джамии. Джамиите се финансират от държавата, а християнските църкви съществуват от частни дарение.

Ахмет Гувенер, пастор на протестантска църквата в Диарбекир, е уверен, че целта на отнемането на църква собственост, съвсем не е с цел опазването и възстановяването им. Той смята да подаде иск срещу действията на правителството от името на църквите. Ако турски съд отхвърли иска, той ще се обърне към Европейския съд по правата на човека.

Искът на църквите се подкрепя от асоциацията на адвокатите в Диарбекир, даже и от няколко местни служители.