Най-страшните „третяковски“ истории са се случили с известната картина на Иля Репин „Иван Грозни убива сина си“.

Много, които разглеждали тази картина виждали на пода в галерията „истинска“ кръв.

Когато картината била поставена в Третяковската галерия, започнали да стават странни неща. Едни от посетителите наблюдавайки произведението плачели, дтруги припадали, а трети губели съзнание….

На 16 януари 1913 г. станало нещо, което било извън очакваните реакции. Младият иконописец Абрам Балашов приближил един младеж и го порязал с ножа си. Балашов бил отведен в психиатрията, където след известно време починал.

Художникът Месоядов, който послужил за образа на царя, в гнева си едва не убил малкия си син. А Всеволод Гаршин, който Репин изобразил на картината като сина на Иван Грозни, загубил разсъдъка си и се самоубил като се хвърлил по стъпалата на едни стълби.

Сега с картините в Третяковската галерия нищо мистично не става.

Навярно често сте се срещали с такива неща като очила и контактни лещи. Не веднъж сте използвали бинокли и телескопи. Тези прибори са дело на хора занимаващи се с оптика.

Оптиката се занимава с въпроси свързани с видимостта. Ако човек вижда лошо надалеч, образ трябва да се приближи, а ако има проблеми с виждането на близко, изображението трябва да се отдалечи. Това става с помощта на лещи, които се поставят на очилата или директно в окото.

Има още едно изделие на оптиката, за което трябва да й благодарим. Това е лупата. Особеността на лупата се състои в това, че тя може да приближава и отдалечава образа в зависимост от това, от коя страна чрез нея гледаме. Тя се използва от човек, който не носи очила или просто не иска да носи такива, но когато пожелае да чете взима я в ръка и тя си свършва работата. Вероятно сте наблюдавали как бижутери и други майстори под лупа са разглеждали най-дребните части на предмета.

Сега дизайнерите Sarah Gao и Beata Patašiūtė са представили футуристична лупа. Тя много се отличава от обичайните.

Да започнем първо с това, че тази лупа е електрическа. Във функциите й влиза способността да приближава изображението на такова разстояние, което ви е необходимо. Даже можете да го фотографирате и то да се съхрани в електронната памет. В тази лупа съществува функция за получаване на видео снимки. Всичко това може да се прави на необичайно разстояние.

Навярно идеята за създаване на такава лупа е дошла от цифров фотоапарат и камера за телефон, защото нейните функции изцяло съвпадат с тези, които имат дадените устройства.

Но фотоапарата си е фотоапарат, а лупата си е лупа.

По-рано за да накарат децата да гледат в обектива фотографите казвали: „Погледнете тук! Сега ще излети една птичка“.
Тази птичка е била напълно реална в ерата на масовата фотография. Тя не била жива, а месингова.
Тогава камерата е била далеч от перфектната и за да се получи хубав образ, хората трябвало да стоят в едно положение за няколко секунди.
За да привлече вниманието на неспокойни деца, асистент-фотографа в точното време вдигнал лъскавата „птица“, която по това време умеела и да „пее“.

Думата идва от латинското gentilis означаващо принадлежащ на раса или род и на английски man означаващо мъж. По смисъл думата на английски gentleman е аналогична на френската gentilhomme, на испанската gentilhombre и на италиянското съчетание  gentil uomo или gentiluomo.
На всички изброени езици тези дуни означават добре образован човек от добро семейство, членовете на които имат особени отличия. От английски тази дума неизменно се превеждат на латински език като generosus нежен. Джентълменът се отличава с елегантност, точност и умение да си държи на думата – джентълменско споразумение.
От гледна точка на образа, формиран в общественото съзнание, джентълменът се отличава с безупречни маниери и галантно поведение по отношение на жените. По-специално той не може да удари жена и т.н.
През Средните векове джентълмени са се наричали членовете на нетитлуваното дворянство – Gentry, към което се отнасяли рицари и малките синове на феодала. Титлата на бащата се наследявала само от най-големия син.

Той вярваше, че щом като Исус е вечен и навсякъде, всички, които са следвали заветите му, без значение дали са били родени преди или след въплъщението му в човешки образ, дали са го познавали или не, са били християни и законни наследници на царството небесно.
Отвращаваше се от почитането на светите икони, защото смяташе, че е нечестиво да се представя с човешки образ безплътното божество, и поучаваше, че първите християни са пазели иконите на Исус, на апостолите и на мъчениците като образи на хора, които те са познавали и обичали, както ние днес пазим снимките на изчезналите приятели, а не като предмети на суеверно обожание.
Освен това  той смяташе, че е  смешно да вярваме, че Всевишният е продиктувал дума по дума Писанието на пророците, както ангелът е дал думите на магарицата на Валаам.
Разубеждаваше вярващите да не правят поклонение по светите места, а им казваше да дават милостиня на бедните, а не на църквите, понеже мислеше, че е грехота, докато толкова сиромаси нямат пукната пара да си купят хляб, да се дават пари на свещениците, за да палят свещи посред бял ден или да украсяват с него идолите в храмовете.
Възможно е да сте го чували поне един път. А дали е прав?